Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София, 7.04. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 4607 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Ф., С. И. Ч., Ц. И. К., Е. И. К. и М. И. П. , всички със съд. а. : гр. П., ул.”Райко Даскалов” № 53, ет. 3, стая 28, чрез пълномощника им адв. И от АК П. , против въззивно решение № 640 от 24.04.2008 г., постановено по гр.д. № 634/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 117 от 14.09.2007 г. по гр.д. № 1960/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от касаторите иск, с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ – за признаване за установено по отношение на ОСЗГ-гр. Пловдив, РУГ П. и ДЛ П. , правото на наследниците на И. П. А. , б.ж. на гр. П., да им бъде възстановена собствеността върху общо 12,200 дка гори в землището на с. Д., Пловдивска област, подробно описани и установителният иск за собственост, с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, е отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба О. с. за з. и гори гр. П. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, а ответниците Р у. на горите гр. П. и Д. г. стопанство гр. П. в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна.
С определение № 948 от 21.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос относно кръга на годните писмени доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, установяващи правото на собственост върху горите и земите от горския фонд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че представеният по делото документ, съхраняван в Държавен архив гр. П., фонд № 822к, опис № 1, арх. ед. № 2* Списък на стопаните, които притежават в землището на с. Д. частни гори от 03.11.1943 г., съставен въз основа на поземлените книги за 1934 и 1940 г., не съставлява официален документ по см. на чл. 143 ГПК/отм./, респ. не попада в кръга на годните доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, установяващи право на собственост.
В противоречие с това становище, с влезли в сила решения № 2 от 24.01.2005 г. по д. № 385/2004 г. на Смолянския окръжен съд и № 409 от 13.10.2005 г. по гр.д. № 288/2005 г. на Смолянския районен съд е прието, че правото на собственост върху подлежащите на възстановяване гори, при липса на нотариални или крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба или съдебни актове, се доказва с извлечения от емлячни и данъчни регистри, протоколи от комисиите по трудово-поземлена собственост, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти, списъци и други писмени доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира за правилно второто становище. Съгласно чл. 13, ал. 3, вр. с ал.1 ЗВСГЗГФ, лицата, подали заявление в общинските служби по з. за възстановяване правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд доказват правото си на собственост с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Доказателствените средства, чрез които не може да бъде установено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, макар и допустими по ГПК, са изрично изключени в чл. 13, ал.3, изр. трето ЗВСГЗГФ – това са свидетелски показания, протоколи за определяне „предмета на горското стопанство“, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. Изключени като доказателствено средство са и писмени декларации на заявителите, които като документи, съдържащи изявления за изгодни за издателя им факти, не могат да служат като доказателство в гражданския процес. Всички останали доказателства се явяват допустими и доколкото са относими към правото на собственост на заявителя върху гори и земи от горския фонд, следва да бъдат обсъдени в производство по иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Годно доказателство за правото на собственост са и списъците на стопаните, които притежават частни гори, изготвени през 1943 г., въз основа на поземлените книги за 1934 и 1940 г., в които са отразени собственика, притежаваната земя от горския фонд и местонахождението й, доколкото списъкът е съставен за нуждите на стопанския план по чл. 64 от Закона за горите от 1925 г. (отм.). Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗГ (отм.), стопанските планове, респ. програми за частните гори и тия на обществените учреждения са се изработвали по частен ред от техните собственици или владетели, поради което, когато списъкът на горовладелците на кооперативна или частна гора или ревир е съставен от управителния съвет на кооперацията като част от стопанския план по чл. 64, ал.1 ЗГ (отм.) и утвърден при условията на чл. 65, ал. 5 ЗГ (отм.) от Министъра на земеделието и държавните имоти, то документът съставлява годно доказателства за правото на собственост на горопритежателите.
В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че ищците по делото са наследници на , б.ж. на гр. Пловдив и тъй като ищците не са заявили за възстановяване гори по реда на чл. 13, ал.1 ЗВГЗГФ, имат правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 13, ал.2 ЗВГЗГФ. Прието е, че представените по делото документи, съхранявани в Държавен архив гр. Пловдив, фонд № 822к, опис № 1, арх. ед. № 25 – Списък на стопаните, които притежават в землището на с. Д. частни гори от 03.11.1943 г., съставен въз основа на поземлените книги за 1934 и 1940 г., не съставлява официален документ по см. на чл. 143 ГПК/отм./, респ. не попада в кръга на годните доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, установяващи право на собственост на горовладелците към момента на одържавяването на горите. Въз основа на така формираните изводи, съдът е отхвърлил предявеният от Н. И. Ф., С. И. Ч., Ц. И. К., Е. И. К. и М. И. П. иск, с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване на установено по отношение на О. с. по з. и гори гр. Пловдив, Р. у. на горите гр. П. и Д. лесничейство/понастоящем Д. г. стопанство гр. П./ правото на наследниците на И. П. А. , б.ж. на гр. Пловдив, починал на 27.08.1987 г., на възстановяване собствеността върху гора с площ от 1,5 дка в местността “Кишово”, гора с площ от 2,7 дка в местността “Узунала”, гора с площ от 0,8 дка в местността “Студиница”, гора с площ от 2 дка в местността “Тодорови ниви”, гора с площ от 1 дка в местността “Голо бърдо”, гора с площ от 2,2 дка в местността “Бяла черква” и гора с площ от 2 дка в местността “Петроското”, всичките в землището на с. Добралък, Пловдивска област.
В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, приемайки, че представените доказателства не съставляват годно доказателствено средство за установяване правото на собственост на наследодателя на ищците. Въведени са доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост.
Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, формираният от въззивния съд извод относно доказателствената стойност на представения списък на стопаните, които притежават частни гори в землището на с. Д.от 1943 година са неправилни. Съдът е формирал изводите си без да изследва основанието за съставяне на документите и без доказателства дали съхраняваните в държавен архив списъци не съставляват част от документите, необходими за одобряване на стопанския план по чл. 64, ал.1 ЗГ (отм.), както и дали планът е бил утвърден при условията на чл. 65, ал. 5 ЗГ (отм.), т.е. дали съдържащите се в документа данни са удостоверени в изпълнение на чл. 65, ал. 4 от ЗГ (отм.) като част от стопанския план от длъжностно лице, част от структурата на Министерство на земеделието съгласно Закона за горите от 1925 година, за установяване на което съдът при условията на чл. 157, ал.1 ГПК (отм.) и в съответствие с т. 10 ТР № 1 от 04.01.2001 година ОСГК ВКС е следвало да допусне лесотехническа експертиза.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 13, ал. 3 ЗВСГГФ, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия: допускане на лесотехническа експертиза, която след проверка на намиращия се в Държавен архив П. и Министерство на земеделието, да даде заключение за основанието за изготвяне на съхранявания в Държавен архив гр. Пловдив, фонд № 822к, опис № 1, арх. ед. № 25 – Списък на стопаните, които притежават в землището на с. Д. частни гори от 03.11.1943 г., съставен въз основа на поземлените книги за 1934 и 1940 г.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 640 от 24.04.2008 година по гр. д. № 634/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :