О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
С., 09.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1970/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3377/05.02.2014г.,подадена от Г. С. Г. и К. М. Г.,чрез пълномощника им адвокат Д. В., против решение №17/03.01.2014г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3171/2013г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №2912/03.07.2013г.,постановено по гр.д.№16661/2012г. по описа на Пловдивски районен съд,ХІІІгр.с. в посочената в решението част и вместо него е постановено:ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими вещи:двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 39 кв.м и едноетажна масивна пристройка към жилищната сграда със застроена площ от 40 кв.м,изградени в УПИ ІХ-683,без административен адрес,целият с площ от 520 кв.м,находящ се в [населено място], [община],област П.,при описани в решението граници,между съделителите Н. С. Г. и Г. С. Г.,при квоти ? идеална част за Н. С. Г. и ? идеална част за Г. С. Г.,като потвърждава горепосоченото решение на Пловдивски районен съд,в останалата му обжалвана част,с което е допусната делба на УПИ ІХ-683,в кв.59,без административен адрес,целият с площ от 520 кв.м,находящ се в [населено място], [община],област П. при описани в решението граници,между съделителите при следните дялове:за Н. С. Г.-1/6 идеална част,за Г. С. Г. и К. М. Г.-4/6 идеални части в режим на СИО и за Г. С. Г.-1/6 идеална част лично имущество.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна и вместо него се постанови решение,с което да се отхвърли иска за делба на недвижимия имот.
Ответницата по касационната жалба Н. С. Г.,чрез пълномощниците си адвокат М. А. и адвокат Р. К.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,алтернативно при допускането разглеждането на касационната жалба,същата да се остави без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че процесният имот е бил собственост ,в режим на СИО,за което не се спори между страните,на родителите на ищцата Н. Г. и ответника Г. Г.-тяхната майка А. Г.-починала на 4.10.1985г. и оставила за свои законни наследници-съпруга си С. Г. Г. и двете им деца Н. Г. и Г. Г.,като след смъртта й преживелият съпруг С. Г., с нот.акт №63/1997г. прехвърлил на сина си Г. Г./към този момент в брак с ответницата К. Г./,собствените си 4/6 идеални части от процесното дворно място,без построената в парцела двуетажна жилищна сграда,срещу задължение за издръжка и гледане.След анализа на доказателствата по делото относно построяването на двуетажната жилищна сграда,съдът е стигнал до извода,че към 1997г.,изградената в имота двуетажна жилищна сграда е била съсобствена между С. Г. Г./4/6 идеални части/,Н. С. Г./1/6 идеална част/ и Г. С. Г./1/6 идеална част/,като след смъртта на С. Г.-поч.2004г.,неговите собствени идеални части от сградата са преминали към наследниците му и сградата е станала съсобствена между Н. С. Г. и Г. С. Г. при равни квоти- по ? идеална част.По отношение на построената с издадено разрешение за строеж №37/28.12.1998г. на името на ответника Г. Г.,пристройка към жилищната сграда,съдът е приел че понастоящем същата е реализирана в груб вид,за която обаче няма доказателства че представлява самостоятелен обект на правото на собственост,а се явява принадлежност и като такава следва главната вещ-чл.98 ЗС.Във връзка с възражението на ответниците за придобиване на целия съсобствен имот на основание давностно владение,съдът е посочил,че по делото няма събрани убедителни доказателства за манифестирано намерение на Г. Г. да държи всички имоти като свои,като извърши конкретни действия,отричащи правата на останалите съсобственици и тези действия да са станали достояние на тези лица.Съдът,като се е позовал на задължителна практика на ВКС,е приел,че такива не могат да бъдат декларирането на имота на свое име в данъчната служба без това да е станало известно на останалите съсобственици,за което по делото няма доказателства,като същото се отнася и до плащането на данъците,извършването на ремонти и узаконяването на масивната двуетажна жилищна сграда,защото всеки от съсобствениците следва да участва в ползите тежестите на общата вещ съобразно дела си и извършването им само от единия от тях,поражда облигационни отношения помежду им.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Моля да допуснете касационно обжалване по касационната жалба на доверителя ми на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК във вр. с чл.281,т.3 от ГПК.
Съображенията ми за това са следните:
Считам,че в обжалваното решение въззивният съд е решил съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ практика на Върховния касационен съд и трайната съдебна практика.Въпросите по които се е произнесъл ПОС в обжалваното решение в противоречие с установената практика,не само са съществени такива,но и основополагащи за изхода на спора.
С оглед на това моля да приемете,че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване и допуснете същото.”,
След което подробно се посочва,че касаторите не са доволни от решението,в частта му,с която е отхвърлено възражението им за придобиване по давност на целия процесен имот,поради което атакуваното от тях решение се явява неправилно,незаконосъобразно и необосновано,което е постановено в противоречие с практиката на съдилищата,респективно с практиката на ВС и ВКС и в подкрепа на тези оплаквания се цитира и прилага съдебна практика на ВС,ВКС и ВАС.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното съдържание на изложението на касаторите,в същото липсва посочен и точно формулиран правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,а само се твърди,че съдът се е произнесъл по такива въпроси,без да се посочва кои са тези въпроси.В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,като в тяхна подкрепа се цитира съдебна практика,които обаче са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответницата по касационната жалба Н. С. Г.,не следва да се присъждат поисканите с отговора разноски за настоящата касационна инстанция,тъй липсват представени доказателства,че такива са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17/03.01.2014г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,ІХ състав,постановено по в.гр.д.№3171/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: