О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 17.01. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 5863/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Н. и И. Г. Н., чрез пълномощника им адвокат В. Б., срещу въззивно решение от 07.01.2013г. по гр. дело №3406/2010г. на Софийски градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с точното прилагане на закона, поради което е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приел е,че решението на ТПС от 09.10.1954г. е нищожно, въпреки представените нови доказателства. В противоречие с доказателствата по делото, е приел, че няма обезщетяване на ищците.Неправилно решението е обосновано с вече приет факт – завещанието на К. Е. в полза на Н..
Ответниците по касация Ж. И. Ф., М. П. В. – К., И. П. В., К. П. В., В. Т. В., М. Б. А., А. А. и Й. А. оспорват касационната жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението като излагат съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК. Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 06.02.2009г. по гр. дело №28715/2006г. на Софийския районен съд в обжалваната част, с която по отношение на С. Г. Н. и И. Г. Н. е прието за установено, че ищците И. П. В., К. П. В., В. Т. В., Ж. И. Ф., М. П. В. – К.,В. Г. Л.,А. Б. К. и Ю. А. Ш. са собственици на недвижим имот с пл.№1001,к.л.542,кв.53 по плана на София, м.”М. л.” с площ 2400 кв.м., очертан на скицата на СТЕ от вещо лице П. и е отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт №95/1993г.Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на П.В.,който е бил собственик на процесния имот. Имотът е одържавен по реда на ЗОЕГПНС. Част от имота /1/6/ е получена от К. Г. Е. въз основа на корекционен протокол на Общинска ТПС. Правоприемникът му К. К. Г. с частно завещание се е разпоредил с имота в полза на ответниците. С оглед оспорване автентичността на завещанието съдът като е обсъдил графологическата експертиза е приел, че ответниците, които се ползват от него, не са доказали то да е съставено и подписано от завещателя. В решаващите изводи въззивният съд е приел още и че завещателят не е бил собственик на имота, тъй като праводателят му не го е придобил по силата на корекционен протокол на ТПС комисия. В тази връзка се е позовал на решения по гр.д.№117/2007г. на ВКС, ІІ г.о. и по гр.д.№ 2605/2004г., ВКС, ІV”а” отд. като е приел,че те са противопоставими на ответниците. По отношение на възражението на ответниците,че е налице обезщетение за одържавения имот, след обсъждане на представените доказателства е прието, че те не установяват получено обезщетение по смисъла на чл.4 ЗВСОНИ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Изложеното във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени по реда на чл.188 ГПК /отм./. Въпросите, касаещи съществени нарушения на процесуални правила и необосноваността на обжалвания акт, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Посоченото в касационната жалба, че ВКС следва да се произнесе по тълкуването относно съставите на Общинските комисии на ТПС и в кои случаи решенията им са законни, не представлява конкретен правен въпрос по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Не са изложeни и доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и.
По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.01.2013г. по гр. дело №3406/2010г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: