О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 05.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ЗЛАТКА РУСЕВА гр. д. № 466/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3777 от 18.11.2013 г. на В. В. С. от [населено място], чрез адв. В. А. срещу въззивно решение от 07.10.2013 г., постановено по гр. д. № 191/2013 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решението от 17.05.2013 г. постановено по гр. д. № 134/2012 г. на Районен съд – Монтана, в частта с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и вместо него е постановено: отхвърля предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на собственост върху недвижим имот: идентификатор 48489.26.578 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на изпълнителния директор на АКГК, [населено място], местността „П. д”, с площ 777 кв.м., като в останалата му част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
С писмен отговор ответниците по касационната жалба оспорват същата като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Видно от приложеното удостоверение (л. 14 от първоинстанционното дело), данъчната оценка за целия имот е в 177,04 лева, следователно в конкретния случай цената на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е под 5000 лева.
Предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу решение по въззивно дело с цена на иска под законоустановения минимум и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да заплати поисканите разноски на ответника по касационната жалба А. Д. А. в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, плащането на които е доказано с договор № 0061556 за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 3777 от 18.11.2013 г. на В. В. С. от [населено място] срещу въззивно решение от 07.10.2013 г., постановено по гр. д. № 191/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Прекратява производството по гр. д. № 466/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА В. В. С. от [населено място] да заплати на А Д. А. от [населено място], сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: