О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр.София, 19.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3864 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. срещу решение № 32 от 13.03.2008 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 30 от 2008 г. за оставяне в сила решение № 350 от 19.11.2007 г. на Разградския районен съд по гр.д. № 1* от 2005 г., с което допуснатият до делба между касатора и С. В. Г. недвижим имот, находящ се в с. Г., Община Р. е изнесен на публична продан, отхвърлена е претенцията на Д. Д. за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, С. Г. е осъдена да заплати на Д. Д. сумата 271,87 лв. за направения в съсобствения имот подобрения и е отхвърлена претенцията за подобрения за разликата над 271,87 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв.
В жалбата се твърди, че решението на Разградския окръжен съд е незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1 т.1 ГПК- произнасяне по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 6 от 1974 г. и решения № 615 от 17.10.2002 г. по гр.д. № 93 от 2002 г. и № 497 от 09.07.2003 г. по гр.д. № 81 от 2003 г. на ВС, Първо г.о.
Ответницата по жалбата С. В. Г. не взема становище по нея.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, с които те са се произнесли по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая подвигнатите от касатора въпроси /затова дали касаторът има право да претендира за възлагане на делбения имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и затова в какъв размер се дължат направените от касатора подобрения в делбения имот/ са съществени, тъй като от тяхното решаване зависи изхода на това дело- дали делбеният имот ще се възложи на някого от съделителите или ще се изнесе на публична продан и дали претенцията за подобрения ще бъде уважена и в какъв размер.
По делото е било установено, че допуснатият до делба недвижим имот е бил съпружеска имуществена общност между майката на ищцата- Ц. Д. и бащата на ответника- П. Д. Цанка Д. е завещала притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от този имот на дъщеря си. След смъртта на Ц. Д. през 2001 г. нейни наследници по закон са били съпругът й П. Д. и дъщеря й С. Г. В делбения имот е останал да живее съпругът П. Д. По-късно там се преместил да живее и сина му Д. Д. заедно със семейството си. През 2003 г. Пенчо Д. е дарил на сина си Д. Д. притежаваната от него част от имота. След смъртта на П. Д. единствен негов наследник е останал сина му Д. Д. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че съделителят Д няма право да иска възлагане на делбения имот по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, тъй като такова право имал само съсобственик на оставен в наследство имот, а в случая правата на съделителя Д върху делбения имот били придобити по силата на договора за дарение, а не по наследство.
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика на ВКС, отразена в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно това решение, когато съсобствеността върху делбения имот е възникнала не от наследяване, а в резултат на повече от един юридически факт, както е в настоящия случай, делбата не може да се извърши на основание чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, а имотът следва да се изнесе на публична продан. Цитираното от касатора решение № 497 от 09.07.2003 г. по гр.д. № 91 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о. не следва да се прилага, тъй като е постановено преди задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта за изнасяне на имота на публична продан и за отхвърляне на претенцията на касатора по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението и в частта за частично отхвърляне на иска за подобрения. За да уважат този иск за сумата 271,87 лв. и да го отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв., съдилищата са приели, че Д. Д. е направил подобрения в имота на стойност 2100 лв., но че съделителката и негов съсобственик С. Г. му дължи само сумата, с която се е увеличила нейната част от съсобствения имот. Произнасянето на съдилищата по този въпрос не е в противоречие с практиката на ВКС /ППВС № 6 от 1974 г. и решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр.д. № 93 от 2002 г. на ВКС/, както твърди касатора. Напротив, въпросът е решен в съответствие с тази константна практика, според която когато подобренията в съсобствен имот са направени от единия съсобственик без знанието на другия съсобственик, но в интерес и на двамата, както е в настоящия случай, отношенията между тях по повод тези подобрения се уреждат по правилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие- дължи се заплащане на подобренията само до размера на обогатяването, тоест до размера, с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ, а не до размера на вложените от съсобственика средства за тези подобрения.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 13.03.2008 г. на Разградския окръжен съд по гр.д. № 30 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.