О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр.София, 09.07..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4743 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Националната с. а. „В” срещу решение № III-109 от 27.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд по в.гр.д. № 262 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 260 от 20.12.2006 г. по гр.д. № 530 от 2005 г. на Н. районен съд за отхвърляне на предявения от НСА „В” срещу О. Н. , П. К. Н. и А. Т. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС за признаване собствеността на държавата върху УПИ IX от кв.1 по плана на гр. Н., м.”А” и за осъждане на ответниците да не предприемат действия, с които да пречат на упражняването на правото на стопанисване и управление на НСА „В” върху този имот.
В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. В обжалваното решение съдът се бил произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които били решени в противоречие с решение № 786 от 21.08.2007 г. по гр.д. № 945 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о. и които били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси били: 1. Ако в актовете за държавна собственост са описани само сгради, отредени за нуждите на ВИФ, може ли да се направи извод, че целият имот, в който попадат тези сгради също е предоставен от Държавата за ползване от ВИФ /сега НСА „В”/ и 2. За необосноваността и незаконосъобразността на изводите на съда за наличието на предпоставките за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, без да е било обсъдено искането на ищеца за извършване на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на оспорените от него административни актове.
Ответницата по касационната жалба П. К. Н. оспорва същата като неоснователна и недопустима.
Останалите ответници О. Н. и А. Т. Т. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от НСА „В” срещу ответниците иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест затова, не е доказал, че претендираният имот е държавна собственост и че е бил предоставен от държавата на НСА „В” за ползване. За да достигне до този извод съдът се е позавал на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, според която теренът, за който се претендира, не се намира в границите на терена по скицата, приложена към решение КЗ-30 от 16.04.1977 г. на КЗ за утвърждаване на площадка от 150 дка за изграждане на студетски учебно-спортен комплекс, както и на представените по делото актове за държавна собственост, които са само за сгради, но не и за терен.
Не се установява това решение да противоречи на практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не е посочил задължителна или трайна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато в различни съдебни актове по различни дела, един от които е обжалваният съдебен акт, се дава противоречиво тълкуване на една и съща материалноправна или процесуалноправна норма. В случая, в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не е посочил коя материалноправна или процесуалноправна норма е била тълкувана различно в обжалваното решение и в посоченото от него решение на ВКС по гр.д. № 945 от 2006 г. Решение № 786 от 21.08.2007 г. по гр.д. № 945 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о., макар да е постановено по сходен случай, е контролно-отменително и в него не е разрешен процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на представените по делото актове за държавна собственост и на другите представени по делото доказателства, а е прието, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и че изводът на съда за предоставяне на терена на НСА „В” следва да бъде обусловен от изясняването на въпроса, дали описаните в актовете за държавна собственост граници съвпадат с терена, отреден по плана за нуждите на ВИФ „Г” /сега НСА „В”/.
Д. на правото на собственост на ищеца по настоящото дело също не е свързано с прилагането на конкретна процесуална норма, засягаща допустимостта на доказателствата и доказателствената сила на документите, а е част от решаващата дейност на съда, свързана с преценката на доказателствата по делото. А тази преценка е извън пределите на проверката, която ВКС извършва в производството по чл.288 от ГПК по проверка на допустимостта на касационното обжалване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1,1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по втория посочен от касатора въпрос /за непроизнасянето на съда по възражението на ищеца за незаконосъобразност на административните актове, от които черпи правото си на собственост върху имота ответника/, както твърди касатора в изложението си. Този въпрос не обуславя правилното решаване на конкретното дело, тъй като при извода на съда, че ищецът не е доказал правото на собственост на държавата върху спорния терен и предоставянето на този терен за ползване на ВИФ „Г” /сега НСА „В”/, предявеният негаторен иск за собственост не може да бъде уважен, дори и да бъде отречено правото на собственост на ответника върху спорния имот. Поради това не е необходимо произнасянето на ВКС по този въпрос, защото това произнасяне по никакъв начин няма да съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-109 от 27.05.2008 г. на Бургаския окръжен съд по в.гр.д. № 262 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.