Определение №191 от 16.4.2018 по гр. дело №3561/3561 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 16.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3561/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 133 от 06.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 61/17г. на Габровския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 113 от 16.01.17г. по гр.д.№ 263/09 г. на Тревненския районен съд, с което на основание чл.349, ал.6, изр.2 ГПК е прогласено настъпилото по право обезсилване на решение № 59 от 02.11.2010г. по гр.д.№ 263/09г. на РС-Трявна, отменено с решение № 5 от 01.02.11г. по в.гр.д.№ 372/10г. на ОС-Габрово, влязло в сила на 21.10.2011г., с което на основание чл.349, ал.1 ГПК в дял на С. П. П. е поставен недвижим имот – 1/2 ид.част от УПИ ІV-117,118, в кв.144 по плана на [населено място], с площ от 422 кв.м., ведно с построената в него източна половина от масивна двуетажна жилищна сграда-близнак, със застроена площ от 50 кв.м., при пазарна оценка на имота 26 179 лв. и С. П. П. е осъдена да заплати на другия съделител Г. П. Й. сумата 13 089, 50 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва върху сумата.
За да постанови решенето си въззвният съд е приел, че съделителката С. П. Й. не е изпълнила задължението си да заплати присъдената сума на другия съделител в 6-месечния срок по чл.349, ал.5 ГПК, поради което същото е обезсилено по право съгласно чл.349, ал.6 ГПК и са налице предпоставките за прогласяване на настъпилото обезсилване. Тъй като С. П. Й. е починала на 18.06.2016 г. и е оставила за единствен свой наследник по закон Г. П. Й.-дъщеря, а със саморъчно завещание от 01.06.2011г. същата е завещала на своята внучка С. Й. В. възложения й при делбата имот, всички пари, средства по влогове в банки, както и всички движими вещи и покъщнина, въззивният съд е приел, че завещателното разпореждане обхваща цялото имущество на завещателката и е общо по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, като придава на С. В. качеството наследник, поради което тя е материално легитимирана да участва в настоящото производство.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че направеното от съда тълкуване на завещанието е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба-11.07.2017г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
В случая поставеният от жалбоподателката въпрос за тълкуване волята на завещателката не е решен в противоречие, а в съответствие с представената от нея практика на ВКС – Р № 833 от 06.01.11г. по гр.д.№ 1221/09г., І г..о. и Р № 301 от 09.05.95г. по гр.д.№ 23/95г. на ВС, І г.о., тъй като посочените в тях изисквания към тълкуването са спазени. В съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд е приел, че когато завещаното имущество изчерпва притежаваното имущество към момента на смъртта на завещателя, завещанието е общо по своя характер и придава на лицето, в чиято полза е направено, качеството на наследник. Този въпрос се поставя във връзка с направено в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдение, че освен завещаното имущество, завещателката е притежавала към момента на смъртта си и друго такова /земеделски земи/, каквото по делото пред предходните две инстанции не е правено и съответно подкрепено с доказателства, поради което не е могло да бъде взето предвид.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по жалбата не следва де се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са било направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 06.06.17г., постановено по в.гр.д.№ 61/17г. на Габровския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *