О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр. София, 27.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 2399/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Ж. от [населено място] срещу въззивно решение № 21 от 11.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 14/18г. на Ямболския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд е отменил решение № 730 от 22.11.2017г. по гр.д.№ 1504/17г. на Ямболския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от П. К. Ж. против К. Х. В. и И. П. В. иск с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, като преустановят ползването на климатик, монтиран на терасата на собственото им жилище, находящо се в [населено място],[жк]-Б-3-69, до извършване на монтажа му съобразно техническите изисквания на този вид уреди.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство П. К. Ж. е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] а ответниците са собственици на съседния ап. № 69. Същите притежават климатик, който е монтиран чрез заваряване на неговите държатели за металния парапет на терасата на жилището им. При включено климатично устройство през деня на температура 25 градуса нивото на шум в жилището на ищеца се завишава с 0,8 dba /нивото на шум в апартамента при неработещ климатик е 36,2 dba, а при работещ – 37 dba/, но тъй като по делото липсват твърдения и доказателства по какъв начин това превишение вреди на ищеца и от събраните доказателства не е установено климатикът да е нестандартен или да е монтиран в разрез с техническите изисквания, нито е доказано наличието на вибрации и шумове, които да смущават реално, пряко и непосредствено ползването на имота до степен, че обективно да водят до невъзможност за обитателите му да живеят нормално и спокойно, въззивният съд е приел претенцията за неоснователна.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 4/15г. на ОСГК и на решение на ЕСПЧ-С. от 25.11.2010г. по дело “М. и др. срещу България”, както и че съдът се е произнесъл по въпроса: при извършването на конкретната преценка дали неоснователните действия или бездействия от ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняването на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените, което е в съответствие с изискването на ТР № 4/2015г. на ОСГК, решаващият съд следва ли да се съобрази и с предназначението на конкретния имот, обект на неоснователните действия и в частност, че имотът служи за жилище, т.е. за обитаване и почивка, при което водещ критерий относно обстоятелството дали създаваните пречки от ответниците са по-големи от обикновените следва да бъде дали са спазени минималните здравни и санитарно-хигиенни норми, определени в нормативни актове относно нивата на всякакъв вид неблагоприятни фактори, въздействащи на хората при обитаване на жилищата им, т.е. при преценката на обстоятелството дали са налице основания за уважаване на исковата претенция по чл.109 ЗС, касаеща недвижим имот за жилищни нужди, респ. дали неоснователните действия на ответника по чл.50 ЗС създават за ищеца пречки за упражняването на правото му на собственост, по-големи от обикновените, следва да се основава на обективен критерий, а именно нормативно определените максимални нива на всякакъв вид неблагоприятни фактори, влияещи отрицателно върху човешкото здраве – шум, вибрации, прах и др., който е от значение за развитието на правото.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в които изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства/ ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая поставеният от касатора въпрос не кореспондира на посочените по-горе съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска, а именно, че по делото липсват данни климатичното устройство на ответниците да е неизправно, нестандартно, монтирано в разрез с техническите изисквания или да предизвиква вибрации и шумове, които до смущават реално, пряко и непосредствено ползването на имота до степен, че обективно да водят до невъзможност за ищеца да живее нормално и спокойно. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Наред с това касаторът не сочи в какво се изразява противоречието с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС, с което също е прието, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е осъществил върху собствения му имот неоснователно действие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използване на имота му по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случая, в съответствие с тези указания и данните по делото, решаващият съд е приел, че минималното завишение на нивото на шум в жилището на ищеца при работещ климатик не създава такива пречки, като изрично следва да се отбележи, че според съдебната практика за уважаването на иска е необходимо действията на ответника да създават пречки по-големи от обикновените, а не да са налице обичайните неудобства, свързани със съжителството на различни лица в сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни собственици. Позоваването на посоченото по-горе решение на ЕСПЧ е също неоснователно, тъй като съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е поставеният въпрос да е решен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, а не на ЕСПЧ.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени и никакви доводи за обосноваване на значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ?, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, които предпоставки в случая липсват. Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 11.04.2018г., постановено по в.гр.д.№ 14/18г. на Ямболския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. К. Ж. от [населено място] да заплати на К. Х. В. и И. П. В. от същия град сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: