4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. С. 23.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1040 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В., Г. А. В., чрез адв. М. Д. срещу решение от 29.03.2010 г. по в.гр.дело № 6/2010 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3070/22.10.2009 г. по гр.дело № 9681/07 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск за признаване за установено, че ответниците Н. Й. С. и Ю. С. С. не са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на кв.”Г.”, м. „Б. ю.” в[населено място], представляващ имот № 3912 по ПНИ на СО”Б. ю.” с площ на частта от 939 кв.м. Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос за предметния обхват на отрицателния установителен иск за собственост върху недвижим имот, предявен от лица с възстановено право на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ, обуславящ установяване на материално правната легитимация на ищците – предпоставка за допустимостта на иска, съответно установяване на елементите от фактическия състав за успешното му провеждане, касаещо основателността на иска– основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Цитирани са решение № 350/29.06.2009 г. по гр. дело № 2624/08 г. на ВКС II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, решение № 1141/10.11.2008 г. по гр.дело № 5001/2007 г. на ВКС II г.о., решение № I. – 84 от 21.05.2008 г. по гр.дело № 96/08 г. на Окръжен съд[населено място], решения № 1220/99 г. по гр.дело № 2075/98 г., решение № 44/04 г. по гр.дело № 2600/02 г., решение № 688/03 г. по гр.дело № 593/02 г. и решение № 854/99 г. по гр.дело № 166/99 г., като последните четири решения не е отразено по описа на кой съд са, нито са приложени към изложението.
В писмен отговор ответницата по жалбата Ю. С. С., чрез адв. Н. Ж. е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответницата по жалбата Н. Й. С. не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск от касаторите за собственост на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на кв.”Г.”, м. „Б. ю.” в[населено място], представляващ имот № 3912 по ПНИ на СО”Б. ю.” с площ на частта от 939 кв.м.
Прието е наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, като в тази насока са възприети задължителните указания, дадени с определение № 466/08 г. от 30.12.2008 г. по ч.гр.дело № 11657/08 г. на ВКС V г.о., постановено в хода на делото.
Въззивният съд е приел, че ищците-сега касатори са наследници по закон на А. Е. П., починал на 08.07.1971 г.
С влязло в сила решение по гр. дело № 9927/06 г. на В. районен съд е прието за установено по отношение на ОСЗ[населено място] и [община], че наследниците на А. Е. П. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 15.500 дка в м.”Т. Т.” в землището на[населено място], идентичен със стар имот № 397 по помощния план на местността „Б. ю.”, придобит от общия наследодател по давност, установена с н. акт № 199/37 г.
С решение № 1595/22.07.2008 г. на ОСЗ[населено място] е признато правото на собственост на наследниците на А. Е. П. в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива с площ от 15.500 дка, находяща се в терен по пар.4 на кв.”Г.” в м.”Т. Т.”, с отбелязване в същото, че възстановяването на правото на собственост върху имота ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Прието е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши на осн.чл.14,ал.1,т.3, вр. ал.7 на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета, която ще определи местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността. По делото е установено, че такава заповед не е постановявана.
Поради оспорена от ответниците идентичност на признатия за възстановяване имот на ищците и процесния съдът е приел, че в тежест на последните е да установят идентичност между признатия им за възстановяване имот, описан в съдебното решение и имота, описан в н.акт № 199/37 г.
Съдът не е възприел становището на вещите лица по назначената тричленна СТЕ относно идентичността между признатия за възстановяване на ищците имот, описан в съдебното решение и имота, описан в н.акт № 199/37 г. За да направи извода съдът е сравнил границите на имота, описан в н.акт № 199/37 г. и съседите на стар имот № 397 по ПКП и е приел, че няма съвпадение на съседи, нито данни за родствени връзки между лица, на които са записани съседните на имот № 397 имоти и посочените в нотариалния акт като съседи лица. Прието е, че всички имоти, за които са изложени твърдения, че са били съседи на имота, описан в н.акт № 199/37 г. се намират в различни местности, като не е установено тези местности да са съседни.
Възоснова на данните по делото съдът е приел, че не е налице идентичност на претендирания като признат за възстановяване имот № 397 по ПКП и имота, описан в н.акт № 199/37 г., че ищците не са материално легитимирани да отричат правото на собственост върху реална част от имот № 3912 по ПНИ, тъй като не е установена идентичност на имота, върху който са им признати права и процесния имот и е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По поставения правен въпрос съдът намира, че се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. С решение № 1141/10.11.2008 г. по гр. дело № 5001/2007 г. на ВКС II г.о. по предявен отрицателен установителен иск за право на собственост на недвижим имот е изразено становище, че при отрицателен установителен иск за право на собственост в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имота на някои от предвидените в закона основания. С решението съдът е приел, че в полза на ищците е признато право на собственост по реда на ЗСПЗЗ в съществуващи стари реални граници върху пет земеделски имота, находящи се в терен по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, че е налице частична идентичност между един от посочените имоти и процесния. Прието е, че правото на ползване на ответника не се е трансформирало в право на собственост, поради липса на данни за наличие на предпоставките на пар.4а ЗСПЗЗ, както и на хипотезата на пар.4б ЗСПЗЗ. Със същото решение е застъпено становище, че ищците са установили легитимацията си да оспорят правото на собственост на ответниците, тъй като с решение на ОСЗ им е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти в терен по пар.4 ЗСПЗЗ и за възстановяване на собствеността върху имота са приложими разпоредбите на чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
В настоящият случай, като се е произнесъл относно материалната легитимация на ищците по съществото на спора въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие с даденото разрешение в цитираното решение на ВКС. С оглед на посоченото съдът преценява, че се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Правният въпрос не е решен в противоречие с цитираното решение № I. – 84/21.05.2008 г. по гр.дело № 96/2008 г. на Окръжен съд[населено място]. С последното е прието, че при положителен установителен иск ищецът следва да проведе главно пълно доказване за установяване на твърденията си, че това свое право ищецът следва да удостовери с надлежни доказателства – нотариални актове, договори за доброволна делба и др, че за да се уважи положителен иск за собственост не е достатъчно да се твърди или дори да се установи, че ответникът не е собственик на претендирания имот. Според съда това би било достатъчно само при отрицателен установителен иск. Хипотезата, по която се е произнесъл Б. окръжен съд не е нито сходна, нито идентична с настоящата.
Неоснователни са доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Съобразно даденото тълкуване с ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2 посоченото основание е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по чл.290 ГПК по същия правен въпрос. В изложението е цитирано решение № 350/29.06.2009 г. по гр.дело № 2624/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК. Със същото съдът се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск за недвижим имот, находящ се в[населено място], кв.”В.”. С решението състав на ВКС се е произнесъл по правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – относно надлежното предоставяне правото на ползване и относно наличието на застрояване по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и правният въпрос за тълкуването и доказателственото значение на диспозитивен документ, имащ правопораждащо значение за придобиване право на ползване и издаден възоснова на него официален свидетелстващ документ, имащ съдържание различно от това на диспозитивния документ. С цитираното решение на ВКС съдът не се е произнесъл по анологичен правен въпрос. Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т. 1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос от касаторите по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Останалите цитирани решения от касаторите в изложението съдът не обсъжда, тъй като не е отразено по описа на кой съд са, нито са приложени към касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 426/29.03.2010 г. по в.гр. дело № 6/2010 г. на В. окръжен съд по касационна жалба вх. № 18844/25.05.2010 г., подадена от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В., чрез адв. пълномощника М. К. Д.,[населено място], бул.”С.” № 59 Б, ап.21, ет.3.
Указва на жалбоподателите Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В., чрез адв. пълномощника М. К. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 277.44 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество и да представят платежен документ, като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: