3
определение по гр.д.№ 2386 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
[населено място], 18.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2386 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в ликвидация/ срещу решение № 91 от 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 806 от 2015 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1090 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 1630 от 2013 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/.
В касационната жалба се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Пълномощникът на касатора счита, че обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС /решение № 553 от 09.11.2009 г. по гр.д.№ 56 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по въпроса: длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/, да възложи на съдебно-техническата експертиза да отрази в заключението си и по скици положението на двата съседни имота по всеки от действащите регулационни и кадастрални планове на населеното място.
Твърди още и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли да се приеме, че след влизане в сила на заповедта за изменение на ПУП по чл.129, ал.2 ЗУТ принадлежността на правото на собственост върху спорната площ, представляваща придаваема част от улица, може да напусне патримониума на ищеца ?
2. Може ли да се приеме за приложен по смисъла на пар.22, ал.1, т.1 от ПЗР на ЗУТ, по отношение на регулацията подробен устройствен план, въз основа на окончателен договор, съставен на основание пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ, който няма за предмет правото на собственост върху спорната площ, представляваща част от улица, а има за предмет друга част от имота със същата площ ?
3. Когато се придава част от един имот към друг имот следва ли придаваемата част да има задължително поне една обща граница с имота, от който се придава частта ?
В писмен отговор от 19.05.2016 г. ответникът по жалбата [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е загубило правото си на собственост върху спорната част от имота с площ от 190 кв.м. по силата на заповед № РД-15-220 от 25.01.2000 г. и заповед № РД-12-170 от 18.03.2002 г., с които тази част е придадена към имота на ответника. Тъй като тези две заповеди не били обжалвани от ищцовото дружество по реда на АПК, то ищецът нямал право да излага по настоящото дело възражения, свързани със законосъобразността на тези заповеди. Дори и да се приемело, че въпросът за законосъобразността на заповедите е релевантен за настоящото дело, твърденията на ищеца били неоснователни и недоказани поради следното: установено било, че ищцовото дружество и праводателя на ответника са сключили предварителен договор по чл.15, ал.3 ЗУТ за прехвърляне на спорната част от имота от ищеца на ответника и че са дали съгласие за изменение на регулационния план съобразно това прехвърляне. За да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне с допълнително решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционият съд не се е произнесъл по предявения по делото евентуален иск.
Предвид твърденията на ищеца в исковата молба, в молбите- уточнения от 22.10.2013 г., 31.03.2014 г. и 03.12.2014 г. и във въззивната жалба и приетото в решенията на първоинстанционния и въззивния съд, сочещи на неяснота относно предмета на спора между страните /относно това за коя точно част от имот с идентификатор № 56722.666.83 по кадастралната карта на [населено място] се иска да бъде установено, че е собственост на ищцовото дружество и че неправилно е била заснета като част от имота на ответника [фирма], вместо като част от имота на ищеца [фирма] с идентификатор № 56722.666.79 по КК на града/, налице е вероятност за недопустимост на обжалваното решение. Поради това и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното му обжалване следва да бъде допуснато служебно от ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 91 от 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 806 от 2015 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1090 от 20.07.2015 г. по гр.д.№ 1630 от 2013 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] /в ликвидация/ срещу [фирма] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР.
ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] /в ликвидация/ да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на държавната такса в горепосочения срок, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.