4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
С., 15.02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 34/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производствo по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Ю. и А. Ф. Ю., чрез пълномощник адв. Р. М., срещу въззивно решение №150/05.10.2015г., постановено по в.гр.д. №171/2015г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решение на №342/05.06.2015г. по гр. д. №1717/2014г. на Търговищки районен съд в частта му за сумата над 4000 лв. до уважения размер 8700 лв., която М. М. Ю. и А. Ф. Ю. са осъдени да заплатят при условията на солидарност на Я. Т. Т. на основание чл. 48, вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непълнолетния син на касаторите – М. М. М..
В изложение за допускане до касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси – следва ли телесните увреждания, които определят леката телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК като „разстройство на здравето“ да се раздробяват съобразно физическите наранявания, причинили това разстройство и да се квалифицират като отделни леки телесни повреди, или квалификацията „разстройство на здравето“ включва и „болките и страданията без разстройство на здравето“ (чл. 130, ал. 2 НК); не са ли множеството „болки и страдания“ факторът, който води до „разстройство на здравето“ и квалифицира телесната повреда като по – тежка в рамките на леката такава по закон; следва ли при определяне размера на неимуществените вреди по справедливост да се отчита възрастта на извършителя и имуществените възможности на дължащия обезщетение за постигане на справедлив резултат и размер, както разпорежда чл. 52 от ЗЗД и представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на финансовите възможности на ответниците и липсата на указания от страна на съда в тази връзка. Жалбоподателите се позовават на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване, без да мотивират приложното поле на текста.
Ответникът Я. Т. Т., чрез адв. Г. Ц., в писмения отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 48 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Ирелевантен за изхода на делото се явява, както въпросът – дали всяко физическо нараняване представлява самостоятелна лека телесна повреда, така и въпросът, касаещ съотнасянето една към друга на двата вида леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено в решението като една обща сума за репариране на причинените болки и страдания, претърпени от ищеца след нанесен побой, причинил му средна телесна повреда – мозъчно сътресение, изпадане в безсъзнателно състояние, за което причинителят на увреждането – син на касаторите е признат за виновен по проведено наказателно производство от общ характер и три леки телесни повреди изразени в кръвонасядания по клепачите и оток на дясната лицева половина; разкъсно – контузна рана в лявата теменна област на главата и охлузвания по раменете. За средната телесна повреда съдът е определил обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 6000 лв., а за трите леки телесни повреди обезщетение в общ размер 2700 лв. (1300лв. + 800лв. + 600 лв.). Обстоятелството, че в мотивите съдът е индивидуализирал обема на отговорността на деликвента, като е конкретизирал всяко едно от нанесените увреждания и степента на понесените морални вреди на пострадалия, не съставлява нарушение на принципа за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, нито е довело до завишаване на обезщетението, какъвто е смисълът, вложен в поставените правни въпроси.
Не съставлява основание за допускане на касационно обжалване въпросът – следва ли при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, съдът да съобрази финансовите възможности на задължените лица по чл. 48 ЗЗД.
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд обобщава практиката при определяне на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане. Според посочената съдебна практика със задължителен характер, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Финансовите възможности на задължените лица по чл. 48 ЗЗД не е обстоятелство от значение за размера на обезщетението за морални вреди. Отговорността на родителите за непозволено увреждане от техните деца е санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на невършилите пълнолетие деца, а принципът за справедливост е в защита интересите на увреденото лице, чиито болки и страдания следва да бъдат репарирани в пълен размер.
Предвид изложеното поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите касаят обстоятелства, които не засягат правните изводи на съда.
Позоваването от жалбоподателите на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване е формално, не е мотивирано според изискванията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложното поле на текста.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите следва да заплатят на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 150/05.10.2015г., постановено по в.гр.д. №171/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА М. М. Ю. и А. Ф. Ю. да заплатят на Я. Т. Т. съдебни разноски в настоящото производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ