3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 5 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 465 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба, /не е посочено, че е касационна/, на Б. К. Б. от [населено място], област М., против решение, /не е посочен № 276/16.02.2011 г./, по гр.д. № 837/2010 г. на Софийски АС в частта, с която частично е отхвърлен иска срещу ЗД Е. АД-София на основание чл.226,ал.1 КЗ за неимуществени вреди.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди неправилно прилагане на чл.52 ЗЗД, противоречива съдебна практика по прилагането му, а “в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК прилагането на чл.52 ЗЗД следва да е точно и правилно да се прилагат събраните по делото доказателства”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва последното от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2010 г. ОСГТК.
Твърдяното нарушение на материалния закон е основание по чл.281,т.3 ГПК, но не обосновава приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Същото се отнася и за твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като касаторът навярно има предвид преценката на доказателствата, а не прилагането им.
Относно довода за противоречива съдебна практика, няма цитирано или представено нито едно влязло в сила съдебно решение.
Различното разрешаване на един спор-въпрос от първа и втора инстанция, не представлява противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това, по представените от касатора решения на СГС и САС пострадалият е в будна кома, докато в случая на пострадалия е проведено амбулаторно лечение и от устните обяснения на в.л. в с.з. на 10.02.2010 г. навяхването на шията по своя медико-биологичен характер представлява лека телесна повреда.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е по-скоро фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. По въпросът за справедливостта има задължителна практика. Съгласно т.8 ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на конкретни обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
Съгласно т.4 ТР 1/2010 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 276/16.02.2011 г. по гр.д. № 837/2010 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: