2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
С., 13.03. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4253/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Ж. В., чрез пълномощник адв. Л. Л. против въззивно решение № 827 от 25.04.2016г. по в. гр. дело № 444/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.10.2015г. по гр. дело № 1871/2013г. на Софийски градски съд за признаване за установено, че А. Ж. В. не дължи на [фирма] сумата 808,69лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. май 2010г. – м. февруари 2012г., за апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], блок 87, вход 7, като иска е отхвърлен за разликата до пълния размер 2 266,95лв.; отхвърлен е и иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В изложение за допускане на касациноно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди е постановено в противоречие с Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС. Поддържа, че посочената съдебна практика следва да се осъвремени, поради което се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК наред с т. 1 ГПК. Изложени са й съображения за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения във връзка със събиране на относими за спора доказателства, без да се изведени правни въпроси от значение за изхода на делото.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани отрицателно установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Решението в частта, с която е отхвърлен отрицателно установителния иск над уважения размер за сумата 808,69лв. до пълния размер 2 266,95лв., касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – с оглед цената на иска за парично вземане до 5000 лв., и не подлежи на селектиране.
Решението в частта, с която е отхвърлен изцяло иска за неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване, но в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК извън твърдението, че в тази част то е постановено в нарушение на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС (и то само в частта, касаеща определяне размера на неимуществените вреди от непозволено увреждане), жалбоподателят не поставя конкретен правен въпрос – изискване необходимо като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Искът в тази част на решението е отхвърлен като недоказан. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по т. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, според което при договорно неизпълнение е допустимо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от договорното неизпълнение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на договорното задължение, а при недобросъвестност на длъжника обезщетението за неимуществени вреди е за всички вреди в причинно – следствена връзка с договорното неизпълнение.
Прието е, че за да бъде уважен иск за обезщетение за неимуществени вреди от договорно неизпълнение следва да бъде установено освен неизпълнението на договорното задължение и настъпването на неимуществените вреди, които не се презумират, а следва да бъдат доказани, в случая от касационния ищец, чрез пълно и главно доказване. Носещият тежестта на доказване на понесените неимуществени вреди ищец не е ангажирал, каквито е да било доказателства – допуснатият му свидетел за установяване на процесните неимуществени вреди не е бил доведен за насроченото съдебно заседание, което е дало основание на съда да приеме този факт за неосъществен и да отхвърли иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД като недоказан.
От изложеното е видно, че не само липсата на изведен конкретен правен въпрос препятства селектирането на касационната жалба, но и посочената от жалбоподателя съдебна практика се явява неотносима към предмета на делото – обстоятелства съвкупно обуславящи липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 827 от 25.04.2016г. по в. гр. дело № 444/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Ж. В. против въззивно решение № 827 от 25.04.2016г. по в. гр. дело № 444/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен отрицателно установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, над уважения размер за сумата 808,69лв. до пълния размер 2 266,95лв.
Определението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ