Определение №119 от 12.4.2017 по ч.пр. дело №1478/1478 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119

С., 12.04. 2017 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова

като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 1478/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 309, ал. 1 ГПК.
Д. А. К. е подал молба вх. № 15257/16.03.2017г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1024 от 23.03.2016г. по гр. дело № 15049/2015г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 742 от 20.05.2016г. по в. гр. дело № 967/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което молителят е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над А. Д. К. – негова дъщеря, същият е отстранен от съвместно обитаване с пострадалата на жилище, находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. 21 за срок от 18 месеца, считано от 23.03.2016г. и му е забранено да приближава пострадалата А. Д. К., жилището й находящо се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. 21, местоработата й Медицински център по рехабилитация и спортна медицина [населено място] и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 23.03.2016г.
С молбата за отмяна е направено искане за спиране изпълнението на решението на основание чл. 309, ал. 1 ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т. 1 ГПК, но искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е неоснователно.
Молителят е поискал отмяна на влязло в сила решение постановено по Закона за защита срещу домашно насилие в производство на спорна съдебна администрация по молба на пострадалата А. Д. К., което не се ползва със силата на присъдено нещо. В този смисъл е решение по гр. дело № 1654/2009г., четвърто г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което се приема, че решенията по реда на Закона за защита срещу домашно насилие са диспозитивни и представляват проява на съдебна администрация на граждански правоотношения. Те се постановяват от съда не по силата на потестативно право на едната страна спрямо другата. Поради това актовете на спорна съдебна администрация не се ползват със сила на присъдено нещо. При тях липсва потестативно право, което да е предмет на сила на присъдено нещо.
Съгласно т. 2 на Постановление № 2/1977 г. на Пленум на ВС, на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, от което следва, че извънредният способ за контрол не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, постановени в защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки, чийто правен резултат може да бъде променен, чрез молба за разглеждане в ново производство.
Разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК установява, че спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение става при условията на чл.282, ал.2 – 6 ГПК – молителят представя надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението. Тези правила са обусловени от процесуалната допустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. В случая се иска отмяна на съдебен акт, по отношение на който този извънреден способ не намира приложение, поради което молбата за спиране е неоснователна.
Предвид изложеното, искането за спиране на изпълнението на влезлия в сила съдебен акт, постановен в производство на спорна съдебна администрация по Закона за защита срещу домашно насилие, като обусловено от допустимостта на молбата за отмяна, не следва да бъде уважено. В същия смисъл определение по гр. дело № 1156/2016т., четвърто г. о., ВКС, постановено в производство по чл. 309, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. А. К. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 742 от 20.05.2016г. по в. гр. дело № 967/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1024 от 23.03.2016г. по гр. дело № 15049/2015г. на Пловдивски районен съд на основание чл.309, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Оценете статията

Вашият коментар