ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 196
гр. София, 17.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1957 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. С. М., чрез адв. С. Г. срещу определение от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено решение № 454/24.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като намалява присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 720 лв. с включен ДДС до сумата в размер от 360 лв. с включен ДДС.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и необосновано. Твърди, че не следва да заплаща сторените от [фирма] разноски, дори и в намален до минималния размер, тъй като въззивника не е представил доказателства, че реално е извършил претендираните разноски. Поддържа, че представеният по делото документ – отчет по сметка в [фирма] е представен след провеждане на първото и последно заседание във въззивното производство и след постановяване на съдебното решение, а именно след подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не е подал отговор в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С решение № 454/24.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е отменено решение № 776/22.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2794/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта, с която е уважен, предявеният от И. С. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер от 694, 20 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 30 дни за 2009 г. и 2010 г. С решението въззивният съд е осъдил въззиваемия И. С. М. да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на сумата от 720 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С Определение от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, въззивният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските, като намалява присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 720 лв. с включен ДДС до сумата в размер от 360 лв. с включен ДДС, т.е. до минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Нардеба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер от 925, 60 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 40 дни за периода 2009 г. – 2011 г., който е частично уважен за сумата в размер от 694, 20 лв. – обезщетение за 30 дни неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. и 2010 г. и отхвърлен до пълният му предявен размер от 925, 60 лв. Предмет на делото, разгледано пред въззивния съд, постановил обжалваното определение, е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 30 дни за периода 2009 г. и 2010 г., в размер на сумата от 694, 20 лв. С въззивното решение Окръжен съд – стара З. отменя първоинстанционното решение и отхвърля изцяло предявеният от И. станчев М. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за неизпозван платен годишен отпуск от 30 дни за периода 2009 г. и 2010 г. за сумата от 694, 20 лв.
Частната жалбна е процесуално недопустима. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая въззивното решение е необжалваемо, на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, съгласно която разпоредба подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за заплащане на обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв. Поради това необжалваемо е и определението по чл. 248 ГПК, поради което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3385/12.03.2016 г. на И. С. М. чрез адв. С. Г. срещу Определение от 25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено Решение № 454/24.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1549/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като намалява присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение от сумата в размер на 720 лв. с включен ДДС до сумата в размер от 360 лв. с включен ДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело № 1957/2016 г. по описа на Върховния касационен, в състав на Трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: