O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
София, 24.02.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1160 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 50155/ 05.07.2010 год. на А. Н. С. от[населено място] , заявена чрез адв.М. А. –САК срещу въззивно Решение от 25.05.2010 година, постановено по гр.д. Nо 3864/2008 година на С. градски съд.
С посоченото решение , С. градски съд е оставил в сила Решение от 20.06.2003 година по гр.д. Nо 739/2002 година на РС-София , с което е признато за установено по отношение на А. С. , че Е. Н. С. е собственик, на основание чл. 77 пред.1 ЗС във вр. с чл. 225 ЗЗД , на апартамент Nо 10 В ГР.С. , ул.”С. К.”Nо 15 – партерен етаж на бл.”Б” с лице на юг и застроен на площ от 100.30 кв.м., заедно със зимнично и таванско помещения, заедно с припадащите се 26/490 ид.части от сградата и дворното място, цялото с площ от 648.15 кв.м., съставляващо парцел XII от кв. 462 по плана на[населено място], м.”Центъра”, като същият е осъден на основание чл. 108 ЗС да и предаде владението на имота , както и да заплати сума от 14 400 лв., на основание чл. 59 ЗЗД, съставляваща обезщетение за ползата от която е бил лишен за времето 08.12.1995 година до 11.12.2001 година, едно със законната лихва .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.Поддържат се доводи , касаещи неправилното приложение на чл. 79 ал.2 ЗС във вр. с чл. 70 ал.2 ЗС , при поддържаното възражения , че като добросъвестен купувач по сделката по НА Nо 182/1995 година, ангел С. е придобил имота на основание придобивна давност, за неправилното приложение на чл. 115 ал.1 б.”ж” ЗЗД и чл. 116 б.”б” ЗЗД , при заявен иск за нищожност на сделката по НА Nо 92/1995 година, с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД касаещо срокът на придобивната давност .Поддържат се доводи за неправилно присъдено обезщетение ,при хипотезата , че добросъвестния владелец има право на доходите от имота, поради което не дължи тяхното връщане
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК, с довод , че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС по въпросите: за зачитане на обстоятелството „висящ процес” по см. на чл. 115ал.1 б.„ж” ЗЗД в рамките на друг висящ процес като основание за спиране на придобивната давност в случая, когато носителят на вземането е предявил иск на друго основания/ нищожност на придобивно основание / и този иск е бил отхвърлен спрямо ответника по иска за собственост , позовал се на придобивна давност ,и за отпадане с обратна сила ефекта на спиране на давностния срок по см. на чл. 116 б.”б’ ЗЗД, както и за момента на дължимостта на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, като се прилагат : Решение Nо 452/20.05.2005 година на ВКС по гр.д. Nо 748/2004 год. на II отд. , Решение Nо 1495/ 27.01.2009 година на ВКС-IV отд. по гр.д. Nо 5276/2007 година , Решение Nо 650/15.04.1999 година по гр.д. Nо 270/1998 год. на IV отд, Решение Nо 649/1.07.1993 год. по гр.д. Nо 477/1992 година на ВС- I отд., Решение Nо 39/08.07.2004 година по гр.д. Nо 48/2004 год. на ОС-Бургас и Решение от 16.07.2004 година по гр.д. Nо 57/2004 година на ОС-Бургас, Решение Nо 1252/1961 год. на ВС-I отд., Решение Nо 1051/ 25.03.1960 година на ВС-I отд.- Решение Nо 1926/17.10.1968 година ВС-I отд,
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- Е. С. чрез адв.Н.С. – САК , с който отговор сре оспорват както релевираните основания по допустимост на касационното обжалване , така и доводите по същество, касаещи основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото касаещи данъчната оценка на имота по ревандикационния иск от 55 542.40 лв. и размера на облигационната претенция от 14 400 лв., и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК,следва да се приеме , че касационната жалба е процесуално допустима.
При направената преценка с оглед на критериите за селекция на касационните жалби, дадени с разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т. 1 т.2 или т.3 ГПК.
Сочените материално -правни въпрос свързвани със спирането, прекъсването и зачитането на срока на придобивната давност по чл. 79 ал.2 ЗС, с оглед на които касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, не са били обект на обобщаване , което да има задължителен характер,а и при липсата на изрично позоваване в тази насока на такава задължителна съдебна практика , не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Анализирайки , от гл.т. на разрешени материално-правни въпроси в конкретните хипотези, посочените решения на състави на ВС/ВКС , не могат да обусловят извод за противоречиво разрешаване на поставените от касатора с изложението въпроси, т.е. не могат да обусловят извод за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С Решение Nо 452/20.05.2005 година на ВКС по гр.д. Nо 748/2004 год. на II отд. е прие то , че” с подаване на исковата молба и образуване на делото давността се прекъсва , съгласно чл. 116 б.”б” предл. първо ЗЗД. По този начин се проявява ефекта на спиране по см. на чл. 115 ал.1 б”ж” ЗЗД за времето докато трае съдебния процес за вземането. При неуважаване на иска отпада с обратна сила ефекта на спиране на давността и се осуетява прекъсване на давността.Само при уважаване на иска и наличие на влязло в сила решение, давността се прекъсва и съответно само при тази хипотеза е приложима нормата на чл. 117 ЗЗД”. Разгледаната хипотеза, при претендирано парично вземане за приложение на погасителната давност, не съответства като факти и не е аналогична на тази , разгледана със въззивното решение , при което разгледаният иск е вещен по чл. 108 ЗС и касае изводите за изтекъл срок на придобивна давност по чл. 79 ал.2 ЗС. Аналогичен извод може да бъде направен и по отношение на Решение Nо 39/08.07.2004 година по гр.д. Nо 48/2004 год. на ОС-Бургас и Решение от 16.07.2004 година по гр.д. Nо 57/2004 година на ОС-Бургас, с които е прието : че „ съществена материално-правна последица от предявяване на иска за парично вземане е прекъсване срока на прогасителната давност/ чл. 116 б.”б” ЗЗД респ. С предявяване на иска , ищецът запазва своите права чрез прекъсване на давностния срок- съгласно чл. 115 б.”ж” ЗЗД давност не тече , докато трае съдебния процес. Ако искът не бъде уважен, отпада с обратна сила ефекта на прекъсването и спирането на давността .”
Представеното Решение Nо 1495/ 27.01.2009 година на ВКС-IV отд. по гр.д. Nо 5276/2007 година , с което е прието, че предявеният вещен иск по отношение на терен, има за последица спиране придобивната давност по отношение на този имот на основание чл. 115 б.”ж” ЗЗД. След уважаване на иска давността се счита за прекъсната по арг. на чл. 116 б.”б’ ЗЗД не сочи каквато и да е разлика по тълкуване приложението на закона , от тази направена с обжалваното решение.
Представените Решение Nо 650/15.04.1999 година по гр.д. Nо 270/1998 год. на IV отд . и Решение Nо 649/1.07.1993 год. по гр.д. Nо 477/1992 година на ВС- I отд., са напълно неотносими към поставените въпроси.
Неотносимо по поставените въпроси се явява и Решение Nо 1252 /1961 год. на ВС-I отд., с което се приема , че ”давността за вземането на ищеца за добитите от ответника доходи от недвижимия имот не се прекъсва с исковата молба за собственост на същия имот. Необходимо е искът за е имал за предмет същото вземане.
Поставеният въпрос касаещ решението на въззивния съд по облигационен иск на основание чл. 59 ЗЗД , уважен за сумата от 14 400 лв., касае момента на дължимостта на обезщетението по чл. 59 ЗЗД, както и принципната дължимост, когато се касае до добросъвестно владение.
Представените Решение Nо 1051/ 25.03.1960 година на ВС-I отд. , с което е прието , че „добросъвестният владелец има право да ползва имота и да получава добивите от него и след като са му станали известни недостатъците на правното основание за придобиване на същия имот.Той дължи добивите само за времето след предявяване на иска за връщане на имота и Решение Nо 1926/17.10.1968 година ВС-I отд. с което също се приема , че „когато договорът с който е бил продаден и предаден във фактическо владение недвижим имот е развален по съдебен ред, купувачите по договора са добросъвестни владелци и имат право на доходите от имота до момента на предявяване на иска за разваляне.От датата на предявяване на иска купувачите стават недобросъвестни владелци и дължат доходите от имота” , предполагат ответникът по делото да е имал качеството на добросъвестен владелец. С обжалваното решение не е прието че закупилият от несобственик ответник-владелец на процесния апартамент е имал качеството на добросъвестен владелец на имота, поради което и сочената практика не може да обуслови противоречиво разрешаване на един и същ въпрос според разясненията на ТР 1/2009 го.д, на ОСГТК на ВКС т.2 – т.е. различно тълкуване на една и съща правна норма, когато обаче и фактите , които се подвеждат от съда под хипотезиса на нормата , са еднакви.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като релевираните материално -правни проблеми не е от естество да налагат произнасяне с оглед на уеднаквяване на практиката на съдилищата и за развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 50155/ 05.07.2010 год. , заявена от А. Н. С. от[населено място] , заявена чрез адв.М. А. –САК срещу въззивно Решение от 25.05.2010 година, постановено по гр.д. Nо 3864/2008 година на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: