7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. София, 06.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1657 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Ареа – 97“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К. И. срещу решение № 2875 от 12.06.2018г. по т. дело № 2771/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 148 от 29.12.2017г. по т. дело № 15/2014г. на Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Ареа – 97“ ЕООД дължи на „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит „Продукт бизнес револвираща линия плюс“ № BL7689 от 28.06.2007г., изменен и допълнен с анекс № 1/28.07.2007г., анекс № 2/14.07.2011г. и анекс № 3/29.12.2011г., следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 37929/2013г. на Софийски районен съд: 430 352,05 лв. – обявена за предсрочно изискуема главница, законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2013г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното плащане; 75 549,58 лв. – договорни лихви, дължими за периода от 21.03.2012г. до 11.09.2013г.; 3 592 лв. – неплатени такси, дължими за периода от 30.04.2009г. до 14.10.2014г. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 16 843,79 лв. – направени разноски за заповедното производство, както и сума в размер 15 154,71 лв. – направени разноски за първоинстанционното исково производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. При ненамиране на адреса при връчване на нотариална покана следва ли да се приеме същата за връчена при условие, че не е правена справка относно техническия адрес? – противоречие с определение № 9/06.01.2014г. по ч. т. д. № 4234/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 597/05.12.2013г. по г. д. № 4310/2013г. на ВКС, ГК, I г. о.
2. Трябва ли да се цени нотариалната покана като официален документ, когато е направена констатация за адрес, без да е процедирано издирването на получателя на поканата; необходимо ли е провеждане на процедура по чл. 193 ГПК при условие, че нотариусът не е властен да удостоверява липсата или наличието на адрес, т. е. не се оспорва подпис на получател, изявления на длъжностни лица, не се оспорва, че нотариусът е съставил документ, но е видно, че са отразени несъществуващи обстоятелства, извън задачата на нотариуса – да търси лицето на адреса?
3. Въпросът за изясняване на процедурата, когато има несъответствие при вписания адрес на търговец – дали следва да се процедира по чл. 29 ЗТР или нотариусът може сам да процедира? По този въпрос касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът поддържа също, че решението на Софийски апелативен съд е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът „Юробанк България“ АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. Р. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси не са обусловили крайните изводи на съда, не е даден отговор в решението, посочените определения на ВКС са неприложими, а по отношение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е посочил коя разпоредба от ГПК счита, че следва да бъде тълкувана, респективно съдебната практика по прилагането й следва да бъде променена. Излага съображения, че решението на САС не е очевидно неправилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение със съдържание, права и задължения на страните, обективирани в подписания между тях договор за банков кредит „Продукт бизнес револвираща линия плюс“ № ВL7689 от 28.06.2007г., изменен и допълнен е анекс № 1/28.07.2010г., анекс № 2/14.07.2011г. и анекс № 3/29.12.2011г. Приел е, че банката е направила кредита предсрочно изискуем с нотариални покани до кредитополучателя „Ареа – 97“ ЕООД и съдлъжника Е. К. Т. за доброволно изпълнение с обективирано в тях изявление за предсрочна изискуемост от 15.07.2013г. Кредитополучателят „Ареа – 97“ ЕООД е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с нотариалната покана с peг. № 2701/23.07.2013г., том 1, акт № 90 на нотариус К. Ч., peг. № 103 на НК, район на действие PC Костинброд, на гърба на която нотариусът е удостоверил връчването й на адресата на 07.08.2013г., като е отбелязъл, че заявеният в Търговския регистър адрес на управление на „Ареа – 97“ ЕООД – [населено място], [улица] липсва. Съдебният състав е изложил съображения, че нотариалната покана е официален свидетелстващ документ с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно удостоверените от нотариуса обстоятелства, както и че по делото липсват данни ответното дружество /въззиваем в производството пред САС и настоящ касатор/ да е провело успешно процедура по оспорване истинността на документа по реда на чл. 193 ГПК. Посочил е, че получените от дружеството други книжа не опровергават удостовереното от нотариуса обстоятелство.
Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивната инстанция е приела, че непогасените задължения на ответника са в следните размери: 430 352,05 лв. – главница; 75 549,58 лв. – договорна лихва за периода от 21.03.2012г. до 11.09.2013г.; 3 592 лв. – неплатени такси, дължими за периода от 30.04.2009г. до 14.10.2014г., поради което е направила извод, че вземането съществува в посочените размери към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Съдебният състав на САС е възприел и препратил към мотивите на първоинстанционното решение в останалата част.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора първи и втори въпроси се отнасят до доказателствената сила на нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, оспорването на истинността на извършеното удостоверяване и тежестта за доказване на истинността на документа. В този смисъл въпросите са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, защото не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 163/25.02.2016г. по т. д. № 2335/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 112/23.06.2016г. по т. д. № 1556/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, липсата на адрес на търговското дружество на територията на населеното място, липсата на достъп до канцеларията на адресата – юридическо лице, както и удостоверяването на конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за удостоверените с тях факти и обстоятелства на основание чл. 179 ГПК. Верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, които не са свързани с изразена от негова страна воля, може да бъде оспорена и за установяване на тези факти, обстоятелства и действия са допустими всички доказателствени средства. Оспорването на верността на официален свидетелстващ документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа, т. е. чрез твърдението, че удостоверените в документа факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение се цели да се отрече материалната доказателствена сила на документа. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността /неавтентичност или неверност/ на официален документ се носи от страната, която го оспорва. В настоящия случай съдебният състав съобразно константната практика е приел, че доказателствената тежест за установяване неистинността на удостовереното от нотариус К. Ч. с рег. № 103 на Нотариалната камара на 07.08.2013г. обстоятелство, че към него момент не може да се осъществи връчване на нотариалната покана на „Ареа – 97“ ЕООД на адрес на управление [населено място], [улица] поради липса на такъв адрес на територията на [населено място], се носи от ответника. Съобразно данните по делото въззивният съд е направил извод, че въззивното дружество /ответника по иска/ не е провело успешно оспорването на документа, т. е. не е доказало неистинността на извършеното от нотариуса удостоверяване.
Нотариусът удостоверява извършените от него действия, а именно посещението на адреса на определена дата, връчването на определено лице на нотариалната покана, изявленията на лицето, получило или отказало да приеме нотариалната покана, при връчване на търговци – намерил ли е или не е намерил достъп до канцеларията на търговеца или че не намира някой, който е съгласен да получи съобщението. В правомощията на нотариуса е да удостовери и обстоятелството, ако липсва сграда на адреса, посочен като адрес на управление на търговеца, поради което не може да бъде намерено лице, на което да се връчи нотариалната покана. При удостоверяване от нотариуса, че липсва адрес на управление на дружеството на територията на съответното населено място, и оспорване на това обстоятелство, доказателствената тежест за установяване, че регистрираният в Търговския регистър адрес на управление не е напуснат се носи от оспорващата страна, т. е. в конкретния случай от ответника /настоящия касатор/.
Съгласно чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато лицето е напуснало адреса и не е вписало новия си адрес в търговския регистър, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
По делото са налице данни, че през 2013г. /към датата на посещение на адреса от нотариуса за връчване на процесната нотариална покана през м. август 2013г., както и по време на посещение на адреса от призовкаря при ЧСИ В. Н. за връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК през м. октомври 2013г./ на адреса няма офис на „Ареа – 97“ ЕООД, т. е. няма адрес на управление на дружеството. Извършено е и удостоверяване от кмета на [населено място], че „Ареа – 97“ ЕООД не извършва дейност в района на [населено място] и няма служители и работници. Обстоятелството, че по време на първоинстанционното производство през 2014г. кметът на [населено място] е връчил призовки на управителя на „Ареа – 97“ ЕООД, не обосновава извод, че през 2013г. дружеството не е напуснало адреса на управление, регистриран към него момент в Търговския регистър.
Цитираните от касатора определение № 9/06.01.2014г. по ч. т. д. № 4234/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 597/05.12.2013г. по г. д. № 4310/2013г. на ВКС, ГК, I г. о. са неотносими, тъй като в тях не са разгледани релевантните за настоящия спор правни въпроси – с първото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Варненски окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане, с което отчасти е отхвърлено заявление за издаване на заповед изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно с молбата за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, без да има произнасяне по релевантните за настоящото дело въпроси; с второто определение е даден отговор на въпроса относно предпоставките за приложение на чл. 41, ал.2 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по последния, посочен в изложението правен въпрос, по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос не е обсъден от въззивната инстанция и не е обусловил правните изводи във въззивното решение.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2875 от 12.06.2018г. по т. дело № 2771/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.