4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр. София, 12.09.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1874 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] чрез Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ чрез адвокат Б. Н. срещу определение № 1212 от 08.04.2019г. по гр. дело № 1184/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 състав, с което е оставена без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл. 248 ГПК за допълване на решение от 09.01.2019г. по гр. дело № 1184/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на Софийски апелативен съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че във фактура № 4183/29.03.2018г. е посочен номерът на делото в САС, поради което липсва съмнение, че платената сума в размер 21 840 лв. с ДДС е свързана с процесуално представителство пред САС. Релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че при липса на представен писмен договор между НББАЗ и адвокатското дружество не може да се определи предметът на платеното адвокатско възнаграждение. Моли определението да бъде отменено, молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство, представляващи платена държавна такса.
Ответниците О. А. М. и С. А. С. не изразяват становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за реално извършени разноски в претендирания размер 21 840 лв. във въззивното производство. Съдебният състав е изложил съображения, че писмените доказателства установяват плащане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощеното за процесуално представителство адвокатско дружество, но при липсата на договор за правна защита по конкретното дело и ясно разграничение в платежните документи, в които като номер се посочват делата пред СГС и САС, не е ясно дали тези разноски се отнасят за въззивната инстанция или в този размер с договорен хонорар за процесуално представителство пред двете инстанции.
Определението на Софийски апелативен съд е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Сдружение „НББАЗ“ /настоящ частен жалбоподател/ има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, включително при неуважаване на въззивната жалба на ищцовата страна. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на т. 1 от тълкувателното решение е прието, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени /когато възнаграждението е заплатено в брой/, така и че са само договорени. Когато плащането е извършено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
Писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, но са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвокатското дружество, респективно адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, и в тези доказателства е посочено по кое дело, съответно за кои процесуални действия се отнася възнаграждението, плащането следва да се определи като реално извършено.
От представените във въззивното производство списък по чл. 80 ГПК на направените от въззиваемия НББАЗ разноски пред въззивната инстанция, фактура № 4183/29.03.2018г. и извлечение от сметка за периода от 01.04.2018г. до 17.04.2018г. /л. 30 – л. 32 по гр. дело № 1184/2018г. на САС/ се установява, че Сдружение „НББАЗ“ реално е заплатило адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело № 1184/2018г. на САС. Във фактурата за плащане на възнаграждението в размер 21 840 лв. с включен ДДС е посочено, че плащането се извършва за осъществяване на „процесуално представителство пред САС по гр. дело № 4990/2013г. на СГС /в САС гр. дело № 1184/2018г./, дог. № 059-01/ИД-012-13, щета № IL-PL-13-011“, а в извлечението от банкова сметка е отразено, че плащането е за процесуално представителство пред САС – гр. дело № 4990/2013г., СГС, по фактура № 4183. Обсъдени в тяхната взаимна връзка, посочените доказателства удостоверяват, че на 11.04.2018г. е извършено плащане по банков път на сумата 21 840 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд във връзка с обжалване на решението по гр. дело № 4990/2013г. на СГС, т. е. процесуално представителство по гр. дело № 1184/2018г. на САС.
Съображенията на въззивната инстанция, че не е ясно дали тези разноски се отнасят за въззивното производство или в този размер с договорен хонорар за процесуално представителство пред двете инстанции са необосновани, не съответстват на представените доказателства, като съдебният състав не е отчел и обстоятелството, че в първоинстанционното производство са представени доказателства, установяващи размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд по гр. дело № 4990/2013г. на СГС.
Налице е пълномощно от Сдружение „НББАЗ“ за Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело № 4990/2013г. на СГС до окончателното приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт, т. е. и във въззивното производство, в което е отразено кои адвокати ще осъществяват заедно и поотделно представителството. В първоинстанционното производство е представен и протокол от заседание на Управителния съвет Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ от 10.11.2017г., от който се установява, че Адвокатското дружество е преупълномощило адвокат Б. С. Н. с всички права от упълномощителя. Процесуалното представителство във въззивното производство на Сдружение „НББАЗ“ е осъществено от адвокат Б. Н..
При тези обстоятелства следва да се приеме, че е постигнато съгласие за договаряне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 21 840 лв., то е било реално заплатено /преди даване ход на устните състезания във въззивното производство/, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена по аргумент от предвидените в чл. 78, ал. 3 ГПК условия.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това О. А. М. и С. А. С. трябва да бъдат осъдени да заплатят на Сдружение „НББАЗ“ направените разноски за въззивното производство в размер 21 840 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд, както и сумата в размер 15 лв., представляваща платена държавна такса по сметка на ВКС за производството по настоящата частна жалба. С оглед изхода на спора разноски на ответниците по частната жалба не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1212 от 08.04.2019г. по гр. дело № 1184/2018г. на Софийски апелативен съд, 14 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА О. А. М. и С. А. С. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 21 840 лв. /двадесет и една хиляди осемстотин и четиридесет лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски апелативен съд по гр. дело № 1184/2018г. на САС, 14 състав.
ОСЪЖДА О. А. М. с ЕГН [ЕГН] и С. А. С. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК 130764706, [населено място], [улица], ет. 2 сумата 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща направени разноски за настоящото производство – платена държавна такса по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: