O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 16.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 2892 / 2018г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6167/ 19.06.2018 г. на Г. В. Н., чрез адв. М. П., срещу определение № 247 от 05.06.2018 г. на ВКС, IV – то г.о. по ч. гр.д. № 1352 /2018 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение № 8 от 04.01.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр. д. № 2676/ 2017 г. в частта, с която по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № V- 11 oт 01.03.2017 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 21/2017 г.
Иска се отмяна на определението ,за да се отстрани грубо погазване на Конституцията на РБ . Поддържа се, че съставът на ВКС не е могъл да остави без разглеждане жалба срещу определение, макар и постановено по реда на чл. 288 ГПК, което е нищожно, както и да не обсъди доводите на страната в тази връзка, изложени в жалбата. Развиват се също съображения, че въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване е постановено при обуславящ изхода на делото въпрос, за който съответният състав на ВКС е бил длъжен да спре производството до приключване на ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Защитата се позовава на други висящи дела по описа на ВКС , с предмет искове на други военнослужещи в същото военно формирование – ответник , по които състави на ІІІ и ІV г.о на ВКС са постановили спиране на производството, съгласно чл. 292 ГПК .
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу определение № 8 от 04.01.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр. д. № 2676/ 2017 г., в частта с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, съставът на ВКС, в обжалваното сега определение № 247 от 05.06.2018 г. на ВКС, IV – то г.о. по ч. гр.д. №1352 /2018 г., е приел, че определението , с което не се допуска касационно обжалване не попада в категорията определения по чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК- то не е нито преграждащо, нито неговото обжалване е изрично предвидено в закона. Прието е още, че с това определение ВКС осъществява правораздавателна дейност насочена към това да прецени дали въззивното решение подлежи за разглеждане или не, без да разрешава конкретен материално или процесуално- правен спор.
Фактическите и правни констатации в обжалваното определение се споделят от настоящия състав на ВКС.
Обстоятелствата са следните:
По касационна жалба вх. № 5558/18.04.2017 г. на Г. В. Н. срещу решение № V- 11 oт 01.03.2017 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 21/2017 г., с определение № 8 от 04.01.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр. д. № 2676/ 2017 г. същата е оставена без разглеждане в частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за сумата от 1293 лв., представляваща разлика за неизплатено месечно възнаграждение за процесните периоди, а в останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
С жалба вх. № 1468/ 09.02.2018 г.,наименована частна касационна жалба,а всъщност частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е обжалвано определение № 8 от 04.01.2018 г. на ВКС, III- то г.о., по гр. д. № 2676/ 2017 г., но само в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Кои категории определения подлежат на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност е очертано в нормата на чл. 274, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на отделния състав на касационната инстанция във фазата по допускане на касационното обжалване не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Чрез нея се извършва селекция на касационните жалби по посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т. т.1-3 и чл. 280, ал. 2 ГПК критерии.
Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК има самостоятелно значение и се отличава от процесуалните въпроси, разрешавани с определенията по чл.274, ал.1 ГПК. С оглед на тази специфика определението по чл.288 ГПК,с което състав на ВКС не допуска касационно обжалване, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалване на това определение не е предвидено и не е попада и в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.Изключена е възможността друг състав на ВКС да ревизира преценка за недопускане до касационно обжалване .В този смисъл ВКС е установил практиката си , напр. определение № 315 от 11.07.2018 г. на ВКС, IV-то г.о.. по ч.гр.д. № 2545 / 2018 г. определение № 254 от 22.10.2017 г, на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 4547/ 2017 г., определение № 376 от 19.06.2015 г. на ВКС, III- то г.о. по ч. гр.д. № 2929/2015 г.)
Следователно като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол, частната жалба е била недопустима, поради което правилно е била оставена без разглеждане с обжалваното понастоящем определение от състава на ВКС.
Доводите на страната, че Върховен касационен съд бил длъжен да прогласи нищожност на необжалваем съдебен акт,постановен по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване,са несъстоятелни. Нищожността, както и неправилността е порок на съдебния акт, който на общо основание се проверява в производството по обжалване,стига самото обжалване да е допустимо .
Всички доводи за пороци на определението, с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение ,не могат да бъдат релевирани пред друг състав на ВКС по реда на обжалването, те са неотносими към настоящето производство .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247 от 05.06.2018 г. на ВКС, IV – то г.о по ч. гр.д. №1352 /2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: