О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 24. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2558 /2013 г.:
Производство по чл.286,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Л. Н. срещу определение № 405 от 04.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1057 /2012 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е върната касационна жалба на Н. Л. Н. срещу въззивното решение от 23.05.2012 г. по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.
За да постанови обжалваното определение, въззивният състав на Пловд. ОС е приел, че с въззивното решение от 23.05.2012 г. е потвърдено решение на Пловд. РС, с което е отхвърлен предявеният от Н. Л. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 339.91 лева, представляваща непогасени задължения за посочен период от време, което е окончателно и е влязло в сила с постановяване, поради което жалбата е недопустима.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящият състав намира обжалваното определение за законосъобразно по следните съображения.
Видно от въззивното решение от 23.05.2012 г. по делото, с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен предявеният от Н. Л. Н. срещу [фирма] иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника 81.5 % от сумата 1 339.91 лева (1 092.03 лева според въззивния съд), представляваща непогасени задължения за посочен период от време – 01.07.2002 г. – 07.09.2006 г.
Разгледаният отрицателен установителен иск е за парично вземане и е оценяем и съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената му е в размер на сумата, която ищецът иска да бъде установено, че не дължи на ответника – 1 092.03 лева
Съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК. в приложимата и редакция от 21.12.2010 г. : Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Съгласно правилото на чл.296,т.1 ГПК : В сила влизат решенията, които не подлежат на обжалване.
Сумата 1 092.03 лева, както и сумата 1 339.91 лева са по-малки от сумата 5 000 лева, следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила при постановяването му.
Съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК : касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК.
От изложеното следва изводът, че касационната жалба на Н. Л. Н. срещу въззивното решение е недопустима и че въззивният съд законосъобразно е упражнил правомощията си, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение (с характер на разпореждане съгласно чл.286,ал.2 ГПК) следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 405 от 04.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1057 /2012 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.