5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 07,01,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1203 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6718 от 18.VІІІ.2011 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 1227 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 11.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 162/2011 г., с което е било обезсилено изцяло решение № 4670 на СГС, ГК, с-в І-3 от 21.Х.2010 г. по гр. д. № 3394/06 г. и прекратено пр-вото по счетените от въззивната инстанция за недопустими отрицателни установителни искове по чл. 254 ГПК /отм./ на търговеца настоящ касатор срещу ответниците Софийски районен съд и Н. с предмет признаване недължимост на суми, представляващи публични държавни вземания, в общ размер на 30 212.11 лева. С това първоинстанционно решение е било признато за установено по отношение на тези две бюджетни учреждения, че търговецът не им дължи сума в размер на 12 365.46 лева по изп. дело № 30693/2001 г. на Публичен изпълнител на бившата АДВ, представляваща лихва по два изпълнителни листа от 2.ІV.2001 г., издадени от СРС, ГК, 67-и с-в по ч. гр. дело № 06554/2000 г., но със същото решение е бил отхвърлен установителния иск на търговеца настоящ касатор срещу тези двама ответници за признаване недължимост на главницата по втория от тези два изпълнителни листа в размер на 17 823.89 лева, като следваща се държавна такса по чл. 63, ал. 3 ГПК /отм./ във връзка с уважаването на молбата на АДВ /сега Н./ по чл. 242, ал. 1 – във вр. чл. 237, б. „д” ГПК /отм./.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени, „груби” нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който тези два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска на [фирма]-С. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./ срещу ответниците СРС и Н. да се уважат в предявените по делото размери. Инвокиран е довод, че действителният предмет на иска по чл. 254 ГПК /отм./ било „несъществуването на самото изпълняемо право, а не само несъществуването на изпълнителното основание”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в изрично посочените 4 решения на отделни състави от ТК на същия по чл. 290 ГПК по процесуалноправния въпрос: за допустимостта на иск с правно основание по чл. 254 ГПК-отм., представляващ „защита по исков ред срещу изпълнителен лист, с който длъжникът е бил осъден за държавни такси по с/ка на съд и изтекли лихви върху тях”. Същият правен въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, докато сега касационната инстанция следвало да се произнесе по други 4 материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
1/ присъденото вземане за държавни такси, представлява ли по своя характер публичноправно вземане, когато е функция на присъдено вземане по запис на заповед, т.е. по реда на чл. 237, б. „д” ГПК /отм./?;
2/ Приложим ли е текста на чл. 254 ГПК /отм./ за защита срещу вземане по изп. лист, с което са присъдени държавни такси?;
3/ Може ли да се претендира законна лихва върху задължение за плащане на държавни такси, при положение, че такава не е присъдена?;
4/ Вземане, произтичащо от запис на заповед в полза на търговска банка, което е частноправно по своя характер, превръща ли се в публичноправно вземане, ако записът на заповед е бил придобит от АДВ /сега Н./ по реда на възлагане на имуществените права като цяло, остатък от масата на несъстоятелността?
Като ответник по касация Софийски районен съд не е ангажирал становище на своя председател нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация Н. писмено е възразила чрез своя експерт по приходите от отдел „Правен” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 2 372 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското „Т. С. Л.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С обжалваното решение САС не се е произнасял по материалноправни въпроси, а единствено по процесуалноправния въпрос: за допустимостта на отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, воден едновременно срещу две бюджетни учреждения – държавен съд /чл. 76 и сл. ЗСВ/ и Н. , чиито предмет е било установяването спрямо тях на недължимост на публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т.т. 6 и 8 ДОПК: за държавна такса, по смисъла на чл. 4, б. „а” in fine ЗДТ във вр. чл. 63, ал. 3 ГПК /отм./, както и на изтекли лихви върху нея, първата от които е била присъдени с изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./. Към датата на подаване на исковата молба на [фирма] – С., предшествана от получаване на съобщение за доброволно изпълнение на РД – С. на АДВ от 29 юни 2006 г. в сила е била гл. ХХVІІ ДОПК, предвиждаща защита срещу такова /предприето от публичния изпълнител/ принудително изпълнение посредством обжалване на действията му пред изп. директор на А. , съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Н. . В този смисъл не се констатира наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, след като и 4-те постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от търговската колегия на ВКС не са по същия процесуалноправен въпрос: за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./, когато негов предмет е установяване недължимост на публични държавни вземания, каквито са държавните такси, присъждани на основание чл. 63 ,ал. 3 ГПК /отм./ и съответно начислените лихви върху тях /арг. чл. 162, ал. 2, т.т. 6 и 8 ДОПК/. Същевременно предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е релевирана от търговеца настоящ касатор единствено като противоречие между постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение, т.е. без отчитане на обстоятелството, че нито едно от тях не представлява влязъл в сила съдебен акт. В заключение, не може да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото формулираните от касатора 4 материалноправни въпроса, след като е несъмнено, че същите не са предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение и паради това имат изцяло хипотетичен характер, а и недължимостта на частното вземане по издадения на 2.ІV.2001 г. в полза на АДВ изп. лист за сумата 891 194.26 лв. въобще не е било предмет на отрицателните установителни искове, предявени с исковата молба с вх. № 32905/12.Х.2006 г. по описа на Софийския градски съд.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с изрично направеното искане за това от страна на ответната по касация Н. , касаторът [фирма]-С. ще следва да бъде осъден да заплати на това юридическо лице юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 372 лв. /две хиляди триста седемдесет и два лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1227 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 11.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 162/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК, да заплати на Н. със седалище в [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на СУМАТА от 2 372 лв. /две хиляди триста седемдесет и два лева/ за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1203 по описа за 2011 г.