О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 17.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова ч.гр. дело № 89 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10573 от 28.11.2011 г., подадена от А. Е. Д., А. И. Д., М. А. С., Ф. А. Д. и Д. А. Д., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. М.. С посочената жалба се оспорва определение № 408 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1078 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3501 от 12.08.2011 г. срещу решение № 144 от 14.07.2011 г. по в.гр.д. № 294 по описа за 2011 г. на Смолянския окръжен съд, прекратено е производството и са осъдени жалбоподателите да заплатят разноски за производството пред ВКС.
В частната жалба се съдържат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по частната жалба, в който се поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от пороците, посочени от жалбоподателите.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но по същество същата е неоснователна.
Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба по действащия към този момент процесуален ред. Производството пред Районния съд – [населено място] е образувано на 16.11.2010 г., поради което приложима в случая е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. На л. 32 от първоинстанционното дело е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот изх. № 850 от 14.12.2010 г. на Община „Д.”. Ирелевантен е фактът коя от страните е представила същото. За определяне цената на иска следва да се вземе предвид посоченото удостоверение, съобразно обема от права, претендирани от ищеца. Установителният иск за собственост е предявен за ? ид.ч. от недвижим имот, ведно с находящата се в него стопанска сграда. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че предмет на исковата претенция е цялото дворно място. Ето защо цената на иска е в размер на ? от 4533,20 лева или на 2266,60 лева. Нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда пазарната цена на вещното право да се вземе като база за изчисляването на посочения критерий само в случай, че няма данъчна оценка. Освен това въпросът за цената на иска се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Ето защо в случая експертната оценка, приложена към касационната жалба не следва да се взема предвид, но дори съобразно нея стойността на спорната част е под 5000 лева. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение правилно е върнал касационната жалба като процесуално недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 408 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1078 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: