О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 07.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 997 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., Р. Д. К., Ц. А. Б. и Д. Л. Б. против решение № 177 от 19.04.2010г. по гр.д.№ 130/2010г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 255 от 27.11.2009г. на С. РС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите, че нива от 0,1 дка в м. “Бочиката”, нива от 0,6 дка в м.”Падине”, нива от 0,5 дка в м. Киселицата”, нива от 0,5 дка в м.”Оданат И.”, нива от 1 дка в м. “Зад Черното бърдо”, нива от 0,3 в м. “Бачийще”, нива от 1 дка в м. “Стубело, ливада от 1,43 дка в м.”Смериката”, ливада от 0,5 дка в м. “Спротива” и ливада от 1,3 зка. В м. “Б.” са били собственост на починалия през 1055г. общ наследодател Б. С. Х. към момента на образуване на ТКЗС.
В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:.допустим ли е предавеният иск, ако ищците не са заявили същите земи и процесуално законосъобразно ли е пред въззивната инстанция да се преразпитват свидетелите, разпитани от РС. По тези въпроси касаторите твърдят противоречие на въззивното решение с решения на ВКС по индивидуални спорове при действието на отменения ГПК основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, поради това, че въпросите са формулирани общо, а допълнителното основание не са обосновано.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК в първоначалната й редакция, при действието на която е постъпила касационната жалба, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Общия наследодател на страните Б. С. Х. е починал на 22.03.1955г. и е оставил трима сина и две дъщери. Ищците са наследници на сина К. Б. С., починал на 07.11.2006г., а ответниците – на сина Д., починал през 1989г. Бащата разделил общо притежаваните от него земи около 20-30 дка между синовете си, като оставил и за себе си и на името на всеки от тях била открита отделна данъчна партида през 1949г. Процесните земеделски имоти са възстановени на ответниците, като наследници на Д. Б. С. с Р № 668/03.04.2001г. и Р № Мц/11.05.1995г. По отделна преписка са възстановени имотите по партидата на общия наследодател, които не са процесни.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че бащата е придобил по давност земи, които е раздал на синовете си, но те не са могли да ги придобият поради това, че от разделянето – 19949г. до колективизацията не е изтекъл изискуемият се срок. Декларациите за непокрити имоти, като едностранни изявления не са преценени като годен документ да докаже предаване на владението, поради което е неприложима нормата на чл. 12, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Първият правен въпрос за допустимостта на предявения иск не е формулиран ясно, т.е. касаторите не посочват защо считат предявения иск недопустим. Съдът е съобразил, че съгл. чл. 14, ал.1 от ППЗСПЗЗ, заявлението подадено от един от наследниците ползва и останалите. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не се определя само от наличието на отказ за възстановяване на ищците. Допустимостта се определя от обстоятелството, че на ответниците са възстановени процесните земи, като наследници на прекия им наследодател, които ищците считат, че са принадлежали на общия наследодател.Следователно общото основание за допускане до касация по този въпорс не е обосновано. Решението на въззивния съд по този въпрос е съобразено с Р № 1199/11.07.1994г., ІV гр.о. на ВС, Р № 1432/19.12.2008г. по гр.д.№ 23/08 V гр.с. на ВКС, Р № 1062/23.10.2008г.по гр.д.№ 4688/2008г. на ІІ гр.о. на ВКС, които са по приложението на чл. 14 от ППЗСПЗЗ. С тези решения е прието, че заявяването на имота от един от наследниците, без оглед на това дали е пряк наследник, или е наследник на по-общ наследодател, починал преди колективизацията ползва и останалите наследници, поради което е недопустимо производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ образувано по иск на друг, макар и пряк наследниц и, че това правило важи и по иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Не се сочи и не се доказва нито едно от трите допълнителни основания за допускане до касация по този въпрос, поради което, въззивното решение не следва да се допуска до касация по него.
По въпроса допустим ли е преразпит на свидетели пред въззивната инстанция следва да се отбележи, че нормата на чл. 267, ал.2 от ГПК изрично разрешава това, като поставя необходимостта от прерадпит в зависимост от преценката на съда. Тази преценка е извън преценката за допускане на нови доказателства пред въззивния съд по чл. 266 от ГПК. По този въпрос, съдът не е процедирал в противоречие с тези норми и съдебната практика по тях, а не се сочи и съдебна практика в противен смисъл. Поради това и по този въпрос не е обусловено нито общото, нито допълнителното основание за допускане до касация..
Представените съдени решения касаят съдебната практика по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ изобщо, а не по конкретно формулираните въпроси, а обжалваното решение е в съответствие с приетото в тях.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177 от 19.04.2010г. по гр.д.№ 130/2010г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Д. К., Р. Д. К., Ц. А. Б. и Д. Л. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: