Определение №200 от по гр. дело №4449/4449 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №..200
 
                                 гр. София,17.03.2009 год.
 
                     В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                       
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4449 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е образувано по подадената от С. Д. С. от гр. С. касационна жалба против въззивното решение от 20.03.2008 год. по гр. д. № 4105/2006 год. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 17.07.2006 год. по гр. д. № 407/2004 год. на Софийския районен съд, с което предявените от касатора искове за заплащане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от ответниците са отхвърлени.
Касаторът поддържа наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. В изпълнение на двукратно дадени му от въззивния съд указания за отстраняване нередовност в касационната жалба, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, в молбата от 26.06.2008 год. касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Макар и да не е формулиран изрично същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван от въззивния съд в обжалваното решение от една страна, и от друга – в двете решения на ВКС, на които и самия въззивен съд се е позовал в решението си, то с оглед изложените съображения може да се изведе като този по приложението на чл. 64 ЗС. Според касатора в обжалваното решение съдът, макар и да е приел, че дворното място е застроено с подземен гараж, е преценявал правото на ползуване върху незастроена част от дворното място, представляващо покрива на този гараж.
Действително, въззивният съд е обсъдил в обжалваното решение кой има право на ползуване върху двора с оглед неговото предназначение във връзка с наличните изградени надземни гаражни клетки и подземни такива, като приел, че това право принадлежи на собствениците на гаражните клетки, а ищецът не е такъв собственик. Съдът е разгледал и другата хипотеза, при положение, че дворът е предназначен като място за паркиране, то право да го ползуват имат собствениците на терена, учредители на правото на строеж на сградата. Доколкото ищецът е собственик само на апартамент в същата, то съгласно чл. 64 ЗС той има право да се ползува от него доколкото това му е необходимо за използуване на апартамента – да преминава през двора и общите части на сградата, но не и да ползува двора като паркинг, както е поддържал. Въззивният съд е цитирал решения на ВС № 268/88 год. по гр. д. № 131/88 год. и № 1196/66 год. по гр. д. № 155/66 год., представени към изложението на касатора, като доводите му, че е налице противоречиво решаване на въпроса за приложението на чл. 64 ЗС е неоснователен. В същите е прието, че собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването й според нейното предназначение, като в едното решение е посочено съдържанието на това ползуване, когато се касае до жилищна сграда, а в другото е разгледана хипотезата на пречене от страна на собственика на земята на това право на суперфициара. В обжалваното въззивно решение не се съдържа противоречие с тази съдебна практика по въпроса за ползуването на земята от собственика на постройката, респ. от ищеца, като собственик на отделен апартамент в построената сграда. Въззивният съд е приел, че правото му да се ползува от земята е ограничено до преминаването с оглед правото му на собственост върху апартамента, но не и да ползува вътрешния двор, вкл. и като паркинг, така както е поддържал и самият касатор в исковата си молба, че се касае за заден двор към сградата, достъпът до който е осуетен от ответниците чрез поставяне на специално съоръжение. В касационната жалба същият поддържа като съществен въпрос този за характера на дворното място – същото е изцяло застроено с осъществения строеж – сградата и подземните гаражи, покривът на които представлява спорното място, достъпът до което е осуетен от ответниците. На първо място, не това е същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, тъй като не от неговото решаване зависи изхода на спора – съдът е отхвърлил иска защото приел, че ищецът, като собственик на апартамент в сградата няма право да ползува като паркинг мястото зад сградата, а не защото е приел, че това място е незастроена част от парцела. И на второ място, дори и да се приеме, че това е решаващо съображение за неоснователност на предявените искове за обезщетение за вреди, то за да се допусне касационното обжалване на решението следва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая соченото по т. 2 не е налице, тъй като липсват данни за противоречивото му решаване от съдилищата, а и такива твърдения не се поддържат в изложението. Не може да се приеме и наличието на т. 3, тъй като цитиране на част от законовата разпоредба не представлява обосноваване на приложението на това основание.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, водим от което
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.03.2008 год. по гр. д. № 4105/2006 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *