Определение №963 от по гр. дело №716/716 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 963
 
 
гр. София, 27.10.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 716/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 77 от 16.03.09г., постановено по гр.д. № 855/08г., Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решение № 258 от 19.05.08г., постановено по гр.д. № 372/07г. на П. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю. М. Ф. против М. Ф. М. иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на М. Ф. С. , починал на 08.11.05г., направено със саморъчно завещание от 29.08.05г., с което същият е завещал на ответника апартамент № 3, находящ се в гр. П., жилищен блок “Г”, ет.2 и гараж, придобити в режим на съпружеска имуществено общност. Прието е, че ответникът е внук на завещателя и не е от кръга на наследниците му по закон, призовани към наследяване, и че в случая необходима предпоставка за уважаването на иска е ищецът да е приел наследството на завещателя по опис съгласно чл.30, ал.2 ЗН. Тъй като това не е сторено и ответникът е оспорил иска, същият е приет за неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ю. М. Ф. от с. Р., Великотърновска област с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси – длъжен ли е той да излага мотиви за фактическите и правни основания, въз основа на които е постановил решението си, както и приемането на наследството по опис процесуална предпоставка ли е за упражняване правото за намаляване на завещателно разпореждане, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че е налице противоречие с Р № 707 от 17.03.1977 г. по гр.д. № 3417/77г., Р № 378 от 10.1988г. по гр.д. № 286/88г., Р № 752 от 18.11.88г. на ВС и Р № 221 от 15.04.02г. по г.д. № 677/01г. на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./, както и с Р № 44 от 07.01.1964г. по гр.д. № 2307/63г. по приложението на чл.30, ал.2 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателят не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на няколко решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай липсва противоречие между обжалваното решение и представените от касатора решения във връзка с първия поставен въпрос, в които е прието, че към решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, въз основа на които е постановено и че въззивният съд е длъжен да направи собствени фактически и правни изводи, тъй решаващият съд не е взел друго становище по тези въпроси и посочените изисквания са били спазени от него в съответствие с трайната практика на ВКС, както и с дадените в ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.19 задължителни указания. Не е налице противоречие и с последното посочено по-горе решение във връзка с втория поставен въпрос, в което е прието, че изискваният от чл.30, ал.2 ЗН опис не е елемент от основанието за възникване на правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане, а е доказателствено средство за установяване размера на оставеното наследство. Това е така, тъй като с това решение е разгледана хипотезата при която завещателното разпореждане е направено едновременно в полза на наследник по закон, по отношение на който не се изисква съставяне на опис и действителният размер на оставеното наследство подлежи на установяване с всякакви доказателствени средства, както и в полза на лице, което не е наследник по закон, но признава иска, докато в настоящия случай завещателното разпореждане е направено единствено в полза на ответника, който не е наследник по закон и който е оспорил иска. В допълнение следва да се посочи, че във връзка с този въпрос атакуваното решение е съобразено с ТР № 1 от 04.02.05г. по гр.д. № 1/05г. на ОСГК на ВКС, с което т.15 от ППВС № 4/64г. е обявена за загубила сила.
С оглед изложеното подадената от Ю. М. Ф. не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 16.03.09г., постановено по гр.д. № 855/08г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар