О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
[населено място], 24.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №800/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. П. И. от[населено място], подписана от адв. Н. срещу решение №181 от 15.06.2010г. постановено по в.гр. д. №783/2006г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Свищовския районен съд от 22.05.2006г. по гр.дело №72/2005г. Искането му е за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен искът на ищеца като неоснователен. Претендира за разноски. В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси ”досежно липсата на основание водеща до недействителност и досежно заместването в дълг” в противоречие с практиката на ВКС / цитирани са четири бр. решения на ВКС/, като поддържа, че в противоречие с материалния закон и трайно установената практика съдът е приел, че е налице заместване в дълг и същото не страда от пороци, водещи до недействителността му, че не е установено предаваното на зърното, че въззивният съд не е направил самостоятелни фактически и правни изводи и не е разгледал и обсъдил доводите на страните, не е извършена самостоятелна преценка на доказателствения материал и в противоречие с ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС / т.19/ не е изложил собствени мотиви и не е направил цялостна преценка на доказателствата по делото. Касаторът поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали следва въззивният съд да изложи собствени мотиви и да направи задълбочена правна преценка при постановяване на решението си.
В писмен отговор ПК “Н.” ,[населено място], [община] излага съображения за отсъствие на поддържаните от касатора касационни основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване въззивното решение. Направено е искане за присъждане на разноски, съобразно представения с отговора договор за правна защита и съдействие в размер на 150 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивното решение на Окръжен съд – Велико Търново е постановено по реда на отм. ГПК. С решение на Свищовския районен съд касаторът – ответник по делото е осъден да заплати на ПК “Н.” сумата от 6576.55 лв. с ДДС представляваща паричната равностойност на 35 820 кг. хлебна пшеница, по цена на С. стоковата борса към дата 21.09.2004г. на основание нотариално заверено споразумение от 13.07.2004г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2005г. – датата на исковата молба. Решението е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
Преди всичко, касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК. Общото твърдение, че в конкретния случай е налице произнасяне по „съществени материалноправни въпроси досежно липсата на основание водеща до недействителност и досежно заместването в дълг“, не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. За да потвърди обжалвания резултат въззивният съд е приел, че основанието на претенцията на ищеца е сключено с ответника споразумение, с нотариална заверка на подписите от 13.07.2004г. за поемане на задължението на [фирма] –[населено място] по задължението му по договор за изработка от 8.9.2003г. да преработи и предаде на кооперацията 35 820 кг. пшеница или да заплати равностойността на това количество по цени на Софийска стокова борса от 21.09.2004г. Приети са за неоснователни възраженията на касатора – ответник за недействителност на споразумението поради невъзможен предмет и поради сключването му при условието на заплаха след прилагане на последиците на силата на пресъдено нещо на решението постановено по гр.дело №174/2007г. на Районен съд,[населено място] бряг, с което е прието, че сключеното споразумение е валидно и не е нищожно на посочените в исковата молба основания. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че споразумението от 13.07.2004г. е лишено от основание, като е съобразено, че основанието на договора за заместване в дълг е съществуването на дълга на първия длъжник и не се касае до сключването на нов договор за преработка на зърно, и без правно значение за основанието на договора за заместването в дълг е дали първоначалния длъжник е разполагал с количеството зърно. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК. Правните изводи на съда не са в противоречие с приетото в решение №509 от 22.04.1958г. по гр.дело № 2169/58г. на ВС , на решение № №223 от 1997г. на ВКС, 5 членен състав и решение № 726 от 18.11.2005г. по т.дело №210/2005г. на ВКС, І т.о. тъй като те са постановени при различни факти, а от там и при различни правни изводи. В първото решение е прието, че без значение за съглашението, по силата на което е станало поемането на дълга от новия длъжник, имали причина или не, щом като са спазени условията на чл.102 ЗЗД, във второто решение е разгледана хипотезата на приемане на изпълнение от кредитора от длъжник за погасяване на задължение на друг длъжник при липса на съгласие за това, а в третото решение е прието, че когато договорът е нищожен е нищожно е и сключеното въз основа на него споразумение за поемане на чужд дълг чрез заместване, поради липса на основание. Що се касае до останалите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК те се отнасят до основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК – различни от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаното от касатора възражение за недействителност на споразумението поради първоначална липса на предмет е преклудирано с влязлото в сила решение по гр.дело № 174/ 1997г. на Районен съд –[населено място] бряг, съобразено от въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Доколко са обосновани изводите на съда за неоснователност на възражението за липса на основание за подписването на споразумението за поемане на дълг, това е въпрос по съществото на спора и е въпрос относим към основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да изложи собствени правни мотиви, тъй като по въпросите на въззивното производство по отм. ГПК и задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора е дадено разрешение в ТР №1/2001г. по т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС. В случай въззивният съд е изложи собствени правни изводи по предмета на спора и по доводите на ответника по делото.
Изложеното дава основание да се обобщи, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, поради което въззивното решение в обжалваната му част не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, ВКС, ТК състав на първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 181 от 15.06.2010г. по в.гр. дело № 783/2006г. на Окръжен съд –[населено място].
ОСЪЖДА Г. П. И., Е. [ЕГН] от[населено място] да заплати на ПК “Н.” ,[населено място] [община] разноски в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: