3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3855 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. Ж. чрез служебен адвокат Е. Б. срещу решение № 120 от 23.06.16г.,постановено по в.гр.дело № 283/16г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 111 от 25.03.16г.,постановено по гр.дело № 800/15г.на Пазарджишкия окръжен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против М. И. С. иск с правно основание чл.69 СК за установяване,че ответникът е биологичен баща на детето А. Ж. Ж.,родено на 4.04.14г.,като промяната в произхода на детето да бъде вписана в акта му за раждане,а имената му да бъдат променени съобразно изискванията на чл.15 ЗГР,като неоснователен.
В изложението към касационната жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешени правни въпроси от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по жалбата М. И. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата Ж. Ж. е родила детето А. на 4.04.14г.,което е установено от представеното удостоверение за раждане.Според заключението на съдебно акушеро-гинекологичната експертиза най-вероятният период на зачеване на детето е 4.07.2013г.- 6.07.2013г.За да отхвърли иска решаващият съд е приел,че не е осъществено доказване на обстоятелството,че през вероятния период на зачеване страните са живеели в К. на съпружески начала,както и не са ангажирани други доказателства за биологичния произход на детето.Обсъдени са свидетелските показания,като са изложени мотиви,че свидетелите не са очевидци нито на пребиваването на ищцата в К.,нито на съжителството й с ответника,а информацията им е въз основа на казаното им от ищцата.
Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Въпросът,свързан с доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език/самолетен билет на Ж.Ж. от Л. до София/ не е от съществено значение за изхода на спора, доколкото ищцата не се е ползвала от процесуалната възможност да поиска назначаване на експертизи /кръвно-групова или Д.-експертиза/с оглед необходимостта от специални знания на вещи лица за доказване на иска.
Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните,като спазва правилата на формалната и правната логика, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите във въззивната жалба в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК.
На въпроса : Когато ответник по иск за бащинство не подаде писмен отговор ,не се яви в съдебно заседание и не изрази изрично нито отказ,нито признание,че детето е негово,може ли иска да бъде уважен само с медицинска експертиза за вероятния период на зачеване и свидетелски показания,без да са поискани и приети кръвногрупова и Д. експертизи,е даден отговор в решение № 27 от 16.04.14г.на ВКС по т.д.№ 1893/13г.на ІІ т.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата,на които той се основава.Липсва презумпция,че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд може да бъдат единствено основание за касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но не и общо основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 23.06.16г.,постановено по в.гр.дело № 283/16г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
3