О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.204
гр. София, .01.03..2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4703 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 137 от 9.07.2008 год. по гр. д. № 15/2008 год. Ямболският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 30.10.2007 год. по гр. д. № 1060/2006 год. на Я. районен съд в частта му, с която по отношение на “М” ЕООД, гр. Я., С. Д. С. , Т. П. С. , М. С. С. и Б. С. С. и Община гр. Я. е признато за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Я. със заповед № З* от 30.08.2005 год. на изпълнителния директор на А. по кадастър, ищецът “П” А. , гр. Я. е бил собственик на:
имот с площ 802 кв. м., заснет към имот с идентификатор № 87374.72.995, собственост на “М” ЕООД, ведно с попадащото в него съоръжение – ж. п. отклонение,
на 230 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.28, собственост на С. , ведно с попадащата в него сграда-портиерна,
на 533 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 97374.510.2, 9 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.996, 113 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.72.680, 350 кв. м. заснети към имот с идентификатор № 87374.72.940 и 40 кв. м., заснети към имот с идентификатор № 87374.510.1, всички собственост на Община Я., вместо да бъдат заснети като част от имота на “П” А. с идентификатор № 87374.72.677
и в частта за разноските и вместо това е постановил друго решение, с което е отхвърлил предявените от “П” А. <Ад&@А. &/u> против “М” ЕООД, гр. Я., С. Д. С. , Т. П. С. , М. С. С. и Б. С. С. и Община гр. Я. пасивно субективно съединени искове по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР – за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството ищец е било собственик на горните имоти към момента на одобряване на действуващата кадастрална карта на гр. Я. от 2005 год.
Със същото решение въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата на Община Я. против първоинстанционното решение в частта му относно имотите, извън тези на общината и е оставил в сила решението на районния съд в останалата му част, с която са отхвърлени частично предявените искове за разликата над горните площи до претендираните от ищцовото дружество.
Въззивното решение се обжалва в срок от “П” А. , гр. Я. с оплаквания за недопустимостта му в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по същество на спора и спрямо необжалвалите ответници, физически лица, обикновени другари и неправилността му в останалата му част, с която исковете са отхвърлени. Позовава се на допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила с молба за отмяната му в тази му част и делото се върне за ново разглеждане или се постанови друго по същество на спора, а спрямо необжалвалите другари да бъде обезсилено.
Ответникът “М” ЕООД в представения писмен отговор оспорва касационната жалба като недопустима – подадена от лице без представителна власт, респ. за неоснователна. Поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от пълномощника на представляващите дружеството лица, видно от представеното пълномощно от 1.08.2008 год., постъпила е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Оплакването на ответника в тази насока е неоснователно.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с практиката на ВКС, представена по делото, като формулира и материалноправните и процесуалноправни въпроси, както следва:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта по исковете против ответниците С, Т. С. , М. С. и Б. С. , които не са го обжалвали. Същите нямат качеството на необходими задължителни другари с останалите ответници – “М” ЕООД и Община Я., което да налага постановяване на еднакво решение за всички, с оглед различните придобивни основания. Касаторът поддържа, че по този процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/4.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т. 2 и т. 16. Въпросът за отмяната на първоинстанционното решение и в частта по исковете против необжалвалите ответници, физически лица, е релевантен за изхода на спора, с оглед постановеното въззивно решение, с което е отменено първоинстанционното и в тази му част и предявените от касатора искове против тези ответници също са отхвърлени. Съдът е обосновал извода си с наличието на общност на фактите, касаещи установяване правото на собственост на “П” А. върху процесния недвижим имот, спрямо всички ответници. Преценявайки довода на касатора за липса на общи факти за всички ответници, обикновени другари в процеса, и с оглед разясненията в т.2 от ТР № 1/2001 год. следва да се направи извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване въззивното решение.
Поставен е и материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение – при определянето на прилежащата земя към складовата база следва ли да се има предвид отредената площ за изграждане на базата с решението на К. по земята от 1985 год. или е достатъчен акта на комисията, изготвен по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ред. 1993 год. За да отхвърли иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР въззивният съд е приел, че към момента на изработване на кадастралната карта касаторът не е бил собственик на имот с площ 15 820 кв. м., така както е определен по скицата като парцел ****, на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като приетия от комисията нормативно определен размер на прилежащите площи към сградите и съоръженията не отговаря на действувалата към този момент Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти /обн.1982 год., отм.1996 год./. Поради това и съдът е приел, че имотът, собственост на касатора, е с площ в размера, определен и утвърден при първоначалното изграждане на обекта през 1985 год., тъй като праводателят му не е могъл нито да придобие на търга, нито да му прехвърли имот с по-голяма площ, защото не се легитимира като собственик за разликата. Касаторът поддържа довод, че въззивният съд не е мотивирал този си извод с приетите заключения на техническите експертиза, по начина, установен в представената съдебна практика –цитираните и приложени влезли в сила съдебни решения относно преценката на факти, свързани с наличие на специални знания с оглед обосноваване на съответния извод. С оглед на това, настоящата инстанция счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, включително и това по т. 1 по поставения от касатора в изложението въпрос за възстановяване на собствеността на праводателите на “М” ЕООД върху имот 72.955, по силата на закона, доколкото е установено, че след одържавяването му имотът е застроен. Произнасянето по този въпрос е в противоречие с ТР № 1/95 год. и ТР №6/2005 год.
В заключение се налага извод за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 137 от 9.07.2008 год. по гр. д. № 15/2008 год. по описа на Я. окръжен съд по подадената от “П” А. касационна жалба против него.
Указва на “П” А. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 374 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: