О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 21.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 57 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 13.05.2009 год. по гр. д. № 498/2004 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 15.05.2002 год. по гр. д. № 2719/2001 год. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. И. К., Л. С. К. и В. И. К., всички от гр. С. срещу С. П. К. , П. Г. К. , А. Б. Ш., К. Г. Ш. /починал в хода на производството и заместен от наследниците му/, Г. Б. Г. и Д. Б. И., от с. гр., субективно съединени искове за предаване на владението върху имот с площ от 700 кв. м., представляващ част от парцел ****Х – 487, 1063 в кв. 43 по плана на гр. С., м. „кв. Суходол”, целият с площ 1 200 кв. м., при описаните в решението граници, която част съответствува на частта от имот пл. № 1063.
Ищците обжалват въззивното решение с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон с молба за отмяната му и вместо това исковете им бъдат уважени.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, с оглед обосноваването му и с цитирани и представени решения на ВКС по конкретни спорове наред с позоваването на т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК. Поставените от касаторите въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика касаят задължението на съда служебно да назначи експертиза с оглед правилното решаване на спора относно обстоятелството дали е налице съсобственост между страните в отредения за двата имота парцел, обусловено от влизане в сила на заповедта за изменение на регулацията, както и този за допустимостта на ревандикационния иск за предаване на реално обособена част от съсобствен имот, предявен от единия съсобственик срещу другия. Приложената съдебна практика според касаторите е в обратен смисъл на направените от въззивния съд изводи.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като взе предвид доводите на касаторите относно наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се установява, че ищците се легитимират за собственици на възстановения им с решението на поземлената комисия от 1999 год. имот, представляващ ливада с площ 3.207 дка с пл. № 548 по кадастралния план от 1958 год.становено е от заключенията на техническите експертизи, приети по делото, че този имот по стария кадастрален план е идентичен с нанесения след възстановяването по ЗСПЗЗ имот пл. № 1* от който, след частично изменение на регулационния план със заповед № Р* от 5.07.99 год. са отредени парцел **** – 1063 в кв. 43, улица, тупик, и за част от него с площ 430 кв. м. се отрежда съсобствен парцел ****Х – 487, 1063 в кв. 43, а останалата част остава извън регулационния план.
Спорът между страните касае частта от имот пл. № 1* отредена заедно с имот 487 за парцел ****Х, за който ответниците се легитимират с нотариален акт от 1996 год. Същият е и графично показан на приложените към заключенията скици на вещите лица.
Въззивният съд приел, че е налице съсобственост в парцел ****Х – 487, 1063 в идеални части, на основание чл. 29, ал. 3 ЗТСУ /отм./, възникнала по силата на регулационния план от 1999 год., поради което и исковете за предаване владението на реална част от площта му, представляваща участието на собствения на ищците имот в него, са неоснователни. Изложил допълнително и съображението, че не е установено по делото ответниците да са във владение на спорната част.
Ответниците не са заявили възражения по делото, нещо повече – не са взели и становище по иска.
За да приеме, че е налице съсобственост в урегулирания поземлен имот, съдът е изхождал от данните в заключенията на вещите лица и представената скица № АБ-94-85/99 год., издадена от район „Овча купел”, гр. С. за наличие на заповед за изменение на регулационния план от 1999 год. По делото се съдържат данни за обжалването й, поради което и съдът е следвало да изясни това обстоятелство, обуславящо фактическите изводи относно наличие на съсобственост между страните в парцела, отреден за имотите им, а оттук и за приложението на регулационния план. Неизясняването на това обстоятелство, вкл. чрез поставяне на такъв въпрос на вещото лице, е в противоречие на задължителните указания по т. 10 от ТР № 1/2001 год. на ВКС, на което се позовават касаторите, поради което е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросът дали е допустим ревандикационния иск от съсобственик срещу друг съсобственик за предаване на реална част от съсобствения парцел, е обусловен от решаване на въпроса дали е налице съсобствен имот, по силата на регулационния план. Действително, съдебната практика признава възможността един от съсобствениците да ревандикира вещта от друг съсобственик, до размер на притежаваната от него част, но в случая произнасянето на въззивния съд е в рамките на направения от него извод за наличие на съсобствен по регулация парцел, поради което и поставеният от касаторите втори въпрос е неотносим. По него съдът не се произнесъл, тъй като решаващите му съображения са други – поради притежаваната от ищците идеална част в имота не могат да претендират предаване на реална такава. Затова и касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.05.2009 год. по гр. д. № 498/2004 год. на Софийски градски съд, по подадената от Л. С. К., С. И. К. и В. И. К., всички от гр. С., касационна жалба против него.
С оглед данните за внесена от касаторите държавна такса за разглеждане на делото от ВКС, същото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: