О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 31.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
Председател: Любка Илиева
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 82 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. К. Х. срещу решението от 23.10.2008 год. по гр.д. № 342/2008 год. на Д. окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Х. К. Х. срещу решението от 05.11.2007 год. по гр.д. № 100/2007 год. на Д. районен съд с което на основание чл.236 ал.2 ЗЗД е бил осъден да заплати на Община Д. сумата 1385.19 лв., обезщетение за държането на общински терен с площ 24 кв.м. върху който в предходен период е била изградена временна постройка, след изтичане срока на наемния договор. Присъдено е обезщетение за забава – 509.37 лв., обезщетение за вреди – 37.19 лв. и разноски.
Тезата на Х. е, че не е държал терена през исковия период, поради което не дължи обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че обективно съединените искове са основателни до посочения по-горе размер. Сезиран с въззивната жалба на Х. К. Х., Д. окръжен съд е стигнал до същия извод.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът Х. К. Х., чрез пълномощника си е мотивирал тезата си за допускане на касационно обжалване с посочване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Същественият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, според касатора е свързан с неправилната квалификация по чл.236 ал.2 ЗЗД на главния иск, тъй като отправената от Община Д. покана е била за премахване на временната постройка, а не за предаване държането на терена. Аргументите в изложението се основават на редът по който е следвало да действа наемодателят при премахването на постройката.
Становището на настоящия съдебен състав, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съществен е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото. За да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало това да е съществен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото. Касаторът очевидно свързва тезата си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите и обстоятелствата по делото и оттам – крайните изводи по основателността на обективно съединените искове. Дори такова нарушение да е било допуснато, то касае преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.10.2008 год. по гр.д. № 342/2008 год. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.