О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 17.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 84 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Н. П., към която се е присъединила Е. В. С., против решение № 514 от 21.10.2008 г., постановено по гр.д. № 500 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. в частта, с която е оставено в сила решение № 53 от 28.02.2008 г. по гр.д. № 103 от 2006 г. на Районен съд- Ч. за уважаване на предявения от Б. Й. М. против Т. Н. П. и Е. В. С. ревандикационен иск по отношение на 1/3 ид.ч. от ливада с площ от 0.083 дка, находяща се в к.к. Пампорово, общ. Чепеларе, обл. Смолян, съставляваща поземлен имот № 1* попадащ в УПИ *ресторант „Ч”, кв.4 по плана на к.к. Пампорово от 1966 г.
Ответницата по жалбата Б. Й. М. не е изразила становище по допустимостта на касационното обжалване.
Спорът се е развил между правоприемниците на С. К. С. , на чиито наследници е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, като Е. С. е нейна дъщеря, Т. П. е правоприемник по договор за дарение на К. О. Х. , нейна внучка, а ищцата претендира права като наследник по завещание на А. В. С. , починал 1999 г., неин син. Решаващите мотиви на въззивният съд за основателност на предявения иск са, че ищцата се легитимира като универсален правоприемник на А. С. , като саморъчното завещание на последния не противоречи на закона, тъй като са ирелевантни мотивите за изготвянето му, доколкото от доказателствата по делото не може да се направи извод за прикрита сделка /договор за издръжка и гледане/, като същевременно са неоснователни твърденията на Т. П. за изтекла в негова полза придобивна давност /в тази насока не са ангажирани доказателства, а и сделката по която е придобил правата си е от 2005 г./.
Касаторът счита, че изводите на въззивния съд по отношение действителността на завещанието са направени в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение възражението за придобивна давност е налице противоречиво разрешаван правен въпрос.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая посоченото основание не е налице. Решение № 438 от 19.05.1999 г. по гр.д. № 110/1999 г. на ВКС, І г.о. касае приложението на чл.42, б.”в” от ЗН, когато възмедният мотив е обективиран в завещателното разпореждане, поради което даденото разрешение е неотносимо в настоящия случай, при който в завещателното разпореждане не е отразен мотива за направата му, а доводите на касатора по същество съставляват твърдение, че завещанието прикрива уговорка между завещателя и заветника за издръжка и гледане. Разрешението в решение № 202 от 4.07.2003 г. по гр.д. № 592/2002 г. на ВКС, І г.о. е основано на факти различни от тези по настоящия казус, а именно завет на земеделски имот преди решението на органа по поземлена собственост, приключващо реституционната процедура и приложението на чл.19 от ЗН, поради което е неотносимо по настоящото дело, по което ищцата основава правата си на универсално завещание.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая липсва идентичност на тези релевантни факти, тъй като и в двете съдебни производства по предявени от Б. М. искове по отношение на други имоти, е прието, че приобретателите на права от тези имоти са придобили собствеността чрез добросъвестно владение в продължение на пет години от датата, на която тези права са им били прехвърлени с правни сделки от наследници на С. С. В настоящия случая от датата, на която касаторът Т. П. е придобил правата си през 2005 г. до предявяване на иска през 2006 г. не са изтекли необходимите за придобиване на собствеността от добросъвестен владелец пет години, поради което липсва противоречиво разрешаван праване въпрос.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 514 от 21.10.2008 г., постановено по гр.д. № 500 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: