7
определение по гр.д.№ 4928 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр. София, 29.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4928 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. З. Т. срещу решение № 930 от 12.07.2019 по в.гр.д.№ 998 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 253 от 18.01.2019 г. по гр.д.№ 1601 от 2018 г. на Пловдивския районен съд за допускане на делба при равни квоти между „ДР Мериголд“ ЕООД и В. З. Т. на следния недвижим имот: нива с площ от 5 160 кв.м., находяща се в землището на [населено място], [община], област Пловдив, м.“Ж.“, представляваща имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-127 от 22.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Касаторката В. З. Т. твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставени са следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по същество по иска за делба при условие, че исковата молба е нередовна и не следва ли въззивния съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане за отстраняване на нередовностите на исковата молба ?
2. Съставлява ли непредставянето към исковата молба на актуална скица на имота от кадастралната карта нередовност на исковата молба или се касае до непълнота на доказателствата, в който случай съдът е длъжен да се произнесе по попълване на делото с необходимите доказателства ?
3. Следва ли въззивният съд да откаже да се произнесе по направено искане за разноски ?
4. Процесуално нарушение ли е въззивния съд да откаже да приеме нови доказателства, възникнали след подаване на въззивната жалба относно разследване за крупни нарушения в делбения имот и следвало ли е въззивният съд да остави делото без движение до приключване на разследването ?
5. Обосновани ли са фактическите констатациите на въззивния съд и не противоречат ли на доказателствата по делото ?
6. Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по посочени във въззивната жалба, допълваща жалба и в писмена защита нарушения на първоинстанционния съд ?
Твърди се, че по първия, третия, четвъртия и шестия въпроси решението противоречи на посочена от касатората практика на ВКС: решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 166 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 160 от 30.11.2018 г. по гр.д.№ 1598 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 197 от 04.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3472 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 121 от 08.11.2017 г. по гр.д.№ 4818 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 265 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1623 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о.
Според касаторката, по втория въпрос произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
За цялото решение се твърди, че е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 29.10.2019 г. пълномощникът на ответника по жалбата „ДР Мериголд“ ЕООД оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делба при равни квоти на процесния земеделски имот, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, а и между страните не се спори, че те са съсобственици на делбения имот при равни квоти. Приел е за неоснователно възражението на В. Т. във въззивната й жалба за нередовност на исковата молба поради неправилна индивидуализация на имота. Счел е, че имот се индивидуализира по уникалния му идентификационен номер по кадастралната карта, поради което представените по делото две скици на имота от кадастралната карта /скица от 10.03.2017 г. и от 18.12.2017 г./ достатъчно индивидуализират този имот. Още повече, че до приключване на делото пред първата инстанция В. Т. не е навела възражения, че имотът е друг, а не процесния. Съдът е констатирал, че различията в двете представени по делото скици касаят само посочените съседи на имота, което се дължи на извършена делба на съседния имот в периода между издаването на първата и втората скица. Поради това съдът е приел, че тези разлики в посочените в скиците граници на процесния имот не влияят на индивидуализацията на имота.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по същество по иска за делба при условие, че исковата молба е нередовна и не следва ли въззивния съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане за отстраняване на нередовностите на исковата молба ?/ е напълно неотносим към конкретното дело, по което нито първоинстанционния съд, нито въззивния съд /а и ВКС/ не са констатирали нередовност на подадената искова молба за делба.
2. Вторият поставен въпрос /Съставлява ли непредставянето към исковата молба на актуална скица на имота от кадастралната карта нередовност на исковата молба или се касае до непълнота на доказателствата, в който случай съдът е длъжен да се произнесе по попълване на делото с необходимите доказателства ?/ също е неотносим към конкретното дело поради следното: Въпросът предполага, че към исковата молба не е представена актуална скица на делбения имот, а в конкретния случай такава скица е представена- скица от 10.03.2017 г. Нещо повече, представена е и втора скица от 18.12.2017 г. Неоснователно е твърдението на касаторката, че тези скици не са актуални, тъй като били издадени преди повече от 6 месеца. Действително чл.35 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри предвижда задължение издадените скици по кадастралната карта да бъдат презаверявани след 6 месеца. Тази наредба обаче вече е отменена. В действащата към датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в сила от 13.01.2017 г. няма предвидено такова задължение за презаверка на скиците. Поради това всяка скица, която е издадена от АГКК по действаща и непроменена кадастрална карта, е актуална, независимо кога е издадена. Ако страна по гражданско дело оспорва достоверността и актуалността на представена по това дело скица от кадастрална карта, в нейна тежест е да докаже оспорването си, като представи по-нова скица на имота. В конкретния случай В. Т. не само че не е представила скица на имота, издадена след представените по делото скици от 10.03.2016 г. и 18.12.2017 г., но и въобще не е твърдяла, че в кадастралната карта на [населено място], одобрена на 22.12.2016 г. има изменения след 18.12.2017 г.
3. Третият поставен въпрос /Следва ли въззивният съд да откаже да се произнесе по направено искане за разноски ?/ също е напълно неотносим към конкретното дело, по което липсва направено от касаторката В. Т. искане за допълване на въззивното решение в частта за претендираните от нея разноски, както и не е подадена частна жалба от В. Т. срещу определението на въззивния съд за допълване на въззивното решение чрез осъждане на Т. да заплати разноски на ищеца за въззивното производство.
4. По четвъртия поставен въпрос /Процесуално нарушение ли е въззивния съд да откаже да приеме нови доказателства, възникнали след подаване на въззивната жалба относно разследване за крупни нарушения в делбения имот и следвало ли е въззивният съд да остави делото без движение до приключване на разследването ?/ няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Посоченото от касаторката решение № 121 от 08.11.2017 г. по гр.д.№ 4818 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о. няма никакво отношение към поставения въпрос, а е постановено по съвсем различен правен въпрос:дали променяйки крайния резултат по делото и приемайки, че предметът на доказване е по-голям и различен от очертания в доклада на първоинстанционния съд, въззивният съд е длъжен да даде указания на страната, че не сочи доказателства, легитимиращи я като собственик на целия недвижим имот, за да бъде извършена преценка дали в конкретния случай следва да намери приложение тълкуването, дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение не противоречи и на другата практика на ВКС по приложението на чл.229 ГПК /за задължението за спиране на делото в определени случаи/, тъй като в настоящия случай не е имало основание за спиране на делбеното дело до приключването на наказателното производство за нарушения в делбения имот, което няма никакво отношение към основателността на иска за делба. Няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по приложението на чл.266, ал.2, т.2 ГПК /за задължението на въззивния съд да приеме доказателства за нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото/, доколкото в случая се касае за нововъзникнали обстоятелства, които нямат никакво отношение към делото за допускане на делба.
5. Петият поставен въпрос /Обосновани ли са фактическите констатациите на въззивния съд и не противоречат ли на доказателствата по делото ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с принципно тълкуване на относима към правния спор материалноправна или процесуалноправна норма. Въпросът изисква преценка на правилността /обосноваността/ на въззивното решение, каквато преценка ВКС няма право да прави във фазата на допускане на касационното обжалване, освен при очевидна необоснованост на решението, каквато в случая не е налице.
6. По шестия поставен въпрос /Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по посочени във въззивната жалба, допълваща жалба и в писмена защита нарушения на първоинстанционния съд ?/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напълно в съответствие с практиката на ВКС по чл.269 ГПК /например решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о./ във въззивното решение съдът не се е произнесъл по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, посочени в подадено след изтичане на срока за въззивно обжалване допълнение на въззивната жалба и в писмената защита на въззивницата.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл само по доводите за неправилност, посочени в първоначалната въззивна жалба: По доводите, че първоинстанционното решение е прибързано, тъй като съдът не приел за основателни възраженията на Т. за нередовност на исковата молба, въззивният съд е изложил подробни мотиви. По довода, че имало доказателства и основания за спиране на делото до приключване на наказателно дело за тотално увреждане на имота, въззивният съд се е произнесъл още с определение от открито съдебно заседание от 17.06.2019 г., с което е приел, че тези доказателства за заведено наказателно дело и самото наказателно дело са ирелевантни по отношение на настоящия етап на производството- по допускане на делбата. По възражението, че първоинстанционният съд неправилно отказал да се отведе от разглеждането на делото въпреки изтъкнатите от Т. основания затова /защото съдът не бил безпристрастен, което било видно от действията му по делото- изпращане на призовки не до Т., а до нейния адвокат, изпращане на документи до лица, които не били упълномощени от Т., непредоставяне на достъп на Т. до делото в продължение на два месеца и защото имало конфликт на интереси, тъй като пред същия състав на първоинстанционния съд се водело друго делбено дело за други наследствени имоти на Т./ въззивният съд се е произнесъл най-общо като е приел, че останалите възражения и доводи на въззивницата не са относими към спора за това между кои лица и при какви квоти следва да се допусне делбата. Макар и не изрично, правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството дали първоинстанционният съд е следвало да се отведе от разглеждане на делото няма отношение към валидността и правилността на постановеното от него решение, ако като краен резултат първоинстанционното решение е правилно, както е в конкретния случай. Независимо от горното, следва да се отбележи, че няма съмнение, че посочените от В. Т. обстоятелства не представляват основания по чл.22 ГПК за отвод на съдията.
Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката В. З. Т. дължи и следва да бъде осъдена за заплати на ответника по жалбата „ДР Мериголд“ ЕООД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС. Предвид направеното от Т. възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от 2 500 лв. и с оглед разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретната фактическа и правна сложност на делото, това възнаграждение следва да бъде намалено на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 930 от 12.07.2019 по в.гр.д.№ 998 от 2019 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение.
ОСЪЖДА В. З. Т. от [населено място], [улица], ет.5, ап.17 да заплати на „ДР Мериголд“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област Пловдив, м.“Ж.“ № 18Б на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.