O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 22.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3297 /2008 година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1135/05.06.2008 година на Великотърновската апелативна прокуратура срещу въззивно Решение Nо 95 от 13.05.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 116/2008 година на Великотърновския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 178 от 21.12.2007 година по гр.д. Nо 394/2007 г. на Великотърновския окръжен съд по уважените искове на Т. А. А.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото , касаещи обема на претърпените болки и страдания,негативните емоции породени от незаконно повдигнатото обвинение, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което Прокуратурата като жалбоподател мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК – със наличието на съществения процесуално правен въпрос за преценка на доказателствата по делото, разрешен по делото в противоречие с трайната практиката на ВКС, при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД , без да се сочат конкретни решения.
По делото е подаден отговор от ответника по касация-Т. А. чрез повереника му адв. Ф. К. , с който се оспорва релевираното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а именно, че постановения от въззивния съд съдебен акт по уважения иск по чл. 2 т.2 ЗОДОВ е в противоречие с трайната практика на съдилищата.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , само в частта , с която се обжалва решението на въззивния съд по иска за присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Касационната жалба срещу въззивното решение , в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за имуществени вреди е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като обжалваемия интерес е израз на цената на заявения иск за обезщетяване на направени разходи в наказателното производство и с размер под 1000 лв.
С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба Прокуратурата на Р. Б. , е оставил в сила решението на първата инстанция на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. иск на Т. А. А. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 12 000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди и в размер от 950 лв. за претърпени имуществени вреди , причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата , изразяващо се в незаконно повдигнато обвинение в престъпления, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд, ведно с лихви и разноски по делото.
За да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. решаващият съд е базирал изводите си , приемайки за доказани твърдяните правно-релевантни факти за преживяванията и страданията по време на разследването и съдебния процес, свързани с подигравки, подмятания, накърняване на доброто му име на полицейски служител в обществото и сред близките му, опозоряването му в местната преса и болките и страданията с получената по същото време реактивна депресия.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата относно всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираният процесуално правен въпрос не е в противоречие с трайно установена практика на съдилищата относно всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото. Макар и да касае съществен процесуален въпрос от гл.т. на установен от законодателя основен принцип на правораздаването за установяване на истината по делото т.е. за установяване на правно релевантните факти, не може да се приеме , че с обжалваното решение въззивния съд е нарушил установените правила. Този принцип ,като такъв, е прилаган безпротиворечиво от съдилищата, а доколкото е налице неговото нарушаване по конкретен гражданско-правен спор, както правилно се поддържа и с възражението по чл. 287 ГПК , то това нарушение съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна на ДОПУСНАТО до касационно обжалване съдебно решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В тази смисъл е недопустимо релевираното едно и също нарушение на съдопроизводствените правила и като основание за допустимост на касационно обжалването и като основание за отмяна на решението, при допуснато касационно обжалване.
Не са налице основанията по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване , тъй като постановеното решение на въззивния съд , което се базира на безспорно установени доказателства и признанието на ответника, не може да се квалифицира като противоречиво с константната практика на съдилищата по приложение рапоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ето защо , приемайки, че с постановеното от въззивния- Апелативен съд решение, касателно въпроса за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото, при определяне справедливия размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди ,са спазени основните критерии за справедливо обезщетение за претърпени болки и страдания, именно в съответствие с трайно установената съдебна практика по чл. 52 ЗЗД ,и като приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо вх. Nо 1135/05.06.2008 година на Великотърновската апелативна прокуратура като представител на Прокуратурата на Р. Б. срещу въззивно Решение Nо 95 от 13.05.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 116/2008 година на Великотърновския апелативен съд , В ЧАСТТА , с която е оставено в сила Решение Nо 178 от 21.12.2007 година по гр.д. Nо 394/2007 г. на Великотърновския окръжен съд по уважения иск на Т. А. А. за неимуществени вреди на основание чл. 2 т.2 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. Nо 1135/ 05.06.2008 година на Великотърновската апелативна прокуратура срещу въззивно Решение Nо 95 от 13.05.2008 година, постановено по гр.възз.д.Nо 116/2008 година на Великотърновския апелативен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 178 от 21.12.2007 година по гр.д. Nо 394/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, В ЧАСТТА по уважения иск на Т. А. А. за имуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта , с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Великотърновската апелативна прокуратура досежно иска за имуществени вреди , с обжалваем интерес по под 1000 лв., може да се обжалва в седмичен срок, от съобщението до страната , че е постановено , с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: