O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 28.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2992 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 10863/ 08.05.2008 година на Д. Г. Д. от с. С., община С. и касационна жалба вх. Nо 12 073/20.05.2008 година на Е. Г. М. от гр. П. срещу Решение Nо 532 от 03.04.2008 година постановено по гр.д. Nо 2790/2007 г. на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 326 от 11.11.2005 година на Асеновградския районен съд и е постановено ново, с което заявените искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 108 ЗС на Д. Д. и Е. М. срещу С. К. и Г. К. , са отхвърлени изцяло.
С двете касационни жалби се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационната жалба на Д. Д. съдържа изложението на основанията за допустимост до касационно обжалване по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в обстоятелствената си част, като жалбоподателят чрез процесуалния си представител- адв. Н, мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК , поддържайки , че са налице две взаимопротиворечиви решения на районния и окръжен съд по делото, с коренно противоположни изводи както по отношение на фактите , така и на правните изводи, а предвид обстоятелството , че касационната жалба е втора по ред , за точното прилагане на закона, е следва да се изпълнят указанията на ВКС, което не е сторено с обжалваното решение.
С допълнителна молба – имаща характера на изложението на основанията за допустимост до касационно обжалване по см. на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК към заявената касационна жалба , касаторът Е. М. , чрез процесуалния си представител – адв. Е. К. , мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че са налице две взаимопротиворечиви решения на районния /Асеновградския районен съд/ и окръжен съд /Пловдивския окръжен съд/ по делото, с коренно противоположни изводи както по отношение на фактите , така и на правните изводи.
По делото има подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация – С. и Г. К. , с който се излагат съображения за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение, но не се релевират доводи относно наличието на условия за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационните жалби на двамата касатори са процесуално допустими от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед данните за данъчните оценки на седемте земеделски имота- 2883.04 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. А. К. , при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на първата инстанция с което са уважени обективно заявените искове на Д. Д. и Е. М. по чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС и е постановил ново решение , с което е приел, че исковте са неоснователни. Правните изводи са направени , след като е прието, че пълномощно Nо 192 от 18.12.2002 година , подписно пред Кмета на с. М. е действително, с него продавачът е изразил валидна воля за сключване на договор за продажба както по отношение на лицето-купувач, така и за предмета на договора- а именно 7 -те земеделски имота.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК поради противоречие на решението на въззивния съд с решението на районния съд , по същото дело.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните процесуално правен въпрос –за допустимостта първата и втора съдебни инстанции да дадат взаимоизключващи се решения по делото , при корено различна преценка на доказателства и приложение на правната норма, може да се приема за съществен САМО от гл.т. задължението към съда за извършване на конкретно дефинирани процесуалните действия за постановяване на съдебния акт по съществото на конкретния спор.
Наличието на взаимопротиворечиви решения – на районния, първостепенен съд и на окръжен – въззивен съд по едно и също дело, с коренно противоположни изводи на съдилищата както по отношение на фактите , така и на правните изводи, не попада под приложното поле на основанията за допустимост на касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Касае се до решаването по същество на дело, който правен спор , като краен резултат, може да бъде разрешен по силата само на едно единствено решение на последната разгледала го по същество съдебна инстанция. Само противоречивото разрешаване на сходни хипотези от различни по степен или еднакви по степен съдилища, но по различни дела, може да обуслови наличие на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба жалба вх. Nо 10863/ 08.05.2008 година на Д. Г. Д. от с. С., община С. и касационна жалба вх. Nо 12 073/20.05.2008 година на Е. Г. М. от гр. П. срещу Решение Nо 532 от 03.04.2008 година постановено по гр.д. Nо 2790/2007 г. на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 326 от 11.11.2005 година на Асеновградския районен съд и е постановено ново, с което заявените искове по чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 108 ЗС на Д. Д. и Е. М. срещу С. К. и Г. К. , са отхвърлени изцяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: