ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
София,15.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 176/2010 година
Производство по чл.274, ал. З ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ст. Т. ; О. против определение № 1* от 22.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1590/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено определение № 499 от 30.03.2009 г. по ч.гр.д. № 297/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с която се оставя без уважение молбата на „Е. С. ; ЕО. за отмяна на обезпечението, допуснато в полза на настоящия жалбоподател на основание чл.390 ГПК и вместо него е постановено друго, с което е отменено друго, с което е отменено определение 1197 от 09.10.2008 г. по ч.гр.д. № 297/2008 г. в частта, с която по молба на настоящия жалбоподател е допуснато обезпечение на бъдещите му искове по чл.258 ЗЗД срещу „Е.. ; ЕО. за разликата над 52 147.40 лв. до сумата 81 104.58 лв. чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е обезсилена в тази й част издадената на 09.10.2008 г. по ч.гр.д. № 297/2008 г. обезпечителна заповед, район на действие ОС-Хасково.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т. З ГПК.
Ответникът по частната жалба „Е.С. ; ЕО. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК относно допустимостта и основателността на частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но въпреки нейната редовност не е налице сочения селективен критерий по чл.280, ал.1, т. З ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваната част на съдебния акт е прието, че в определения от съда срок по чл.390, ал.2 ГПК настоящият жалбоподател действително е предявил иск по чл.258 ЗЗД, но не в размера, до който е допуснато обезпечението му, съставляващо според съда основание за отмяната му за разликата до непредявената част, по отношение на която не е налице обезпечителна нужд, както и за обезсилването на обезпечителната заповед за посочената разлика.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за съответното производство, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал. З, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Настоящият състав намира, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на развилия се пред въззивния съд спор, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1, т. З от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по
проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т. З ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 22.07.2009 г. по ч.гр.д. № 1590/2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.
ЧЛЕНОВЕ: