О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 4502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на П. В. П., чрез адвокат Г. Ц., подадена срещу определение № 450 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 1283/2019 г. на ВКС, І г. о. в частта, в която съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на П. В. П. срещу решението от 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Монтана по иска с правно основание чл. 109 ЗС.
В посочената част въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд – Монтана № 535 от 15.08.2018 г. по гр. д. № 4040/2017 г. за отхвърляне като неоснователен на предявения от П. В. П. срещу И. Г. П. иск да бъде задължен ответникът по делото да отстрани близко насадените дървета и трайни насаждения от границата между УПИ *, пл. № * от кв. 13 по кадастралния и регулационен план на [населено място], обл. М. и УПИ *, пл. № * в кв. 13 по регулационния план на [населено място], обл. М..
В обжалваното пред настоящия съдебен състав определение е посочено, че по иска с правно основание чл. 109 ЗС е налице пречката по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложено е, че искът има за предмет извършването на заместимо действие – премахване на дървета, засадени в двора на ищеца в нарушение на чл. 52 ЗС, като цената на този иск съгласно т. 1 от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за извършването на заместимото действие. Съдът е съобразил в тази връзка, че самият ищец е посочил цена на иска по чл. 109 ЗС от 120 лв. и посочената сума е била стабилизирана като неоспорена по делото. Ето защо е заключил, че въззивното решение в частта му по този иск не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят оспорва изводите на ВКС в обжалваното определение относно цената на иска по чл. 109 ЗС, като твърди, че нарушението по чл. 52 ЗС не е материално, а е неоценяемо, тъй като нарушава правото на собственика спокойно да упражнява правото си на собственост съобразно предназначението на имота. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.
Насрещната страна И. Г. П. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Настоящия съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
П. В. П. е предявил срещу И. Г. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответника да премахне насадените в близост до границата между имотите на страните дървета (туи).
Съгласно възприетото в т. 1 от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за защита на собствеността, като същият предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, поради което цената на иска и дължимата държавна такса следва да се определят според естеството на това въздействие. Когато търсената защита по негаторния иск се ограничава до отричането на претендирания сервитут или ограничено вещно право и не претендира произтичащите от това притезания по отношение на нарушителя, предмет на делото по предявен негаторен иск е несъществуването на съответния сервитут или на друго ограничено вещно право, т.е. на оценими в пари имуществени права. Тяхната парична оценка е цена на иска. И доколкото става въпрос за вещни права, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху пазарната цена на отричаното вещно право, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху 1/4 от така формираната цена на иска. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друг вид въздействие, което собственикът да е длъжен да търпи, и то има парична оценка, върху нея следва да бъде определена цената на иска и съответно – размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното въздействие няма парична оценка, размерът на държавната такса следва да се определи от съда по реда на чл. 71, ал. 1, изр. второ ГПК. Когато чрез негаторен иск по отношение на ответника се предявяват притезателни права, които произтичат от несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или друго бреме върху имота на ищеца и се претендира ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими или заместими действия, искът има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. В случаите, когато делото има за предмет задължение за бездействие или за незаместимо действие, искът няма парична оценка, поради което размерът на дължимата държавна такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. второ ГПК се определя от съда. Когато делото има за предмет задължение за заместимо действие, цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието, върху който размер се определя дължимата държавна такса.
В конкретния казус е налице последната от посочените хипотези – делото има за предмет задължение за заместимо действие (премахване на засадени дървета), поради което цената на иска представлява паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяването на действието.
Предвид изложеното, изцяло законосъобразни са изводите на съда в обжалваното определение за това, че предявеният негаторен иск в случая има парична оценка, както и относно начина на определяне на последната.
Същевременно, видно от делото, самият ищец е посочил по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК цена на иска от 120 лв.
Така изложеното обуславя извода, че по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК въззивното решение по иска с правно основание чл. 109 ЗС не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Ответникът по частната жалба има право на 200 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 1283/2019 г. на ВКС, І г. о. в частта, в която съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на П. В. П. срещу решението от 14.12.2018 г. по в. гр. д. № 283/2018 г. на Окръжен съд – Монтана по иска с правно основание чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН [ЕГН], с Г. Ц., обл. М., ул. „14-а” № 19, да заплати на И. Г. П., [населено място], [улица], вх. Б, ап. № 13, разноски пред ВКС в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: