О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
гр. София, 19.03..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4837/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 972 от 14.08.08г., постановено по в.гр.д. № 749/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 309 от 25.01.08г. по гр.д. № 8882/06г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Г. А. против М. на о. на РБ искове по чл.203, ал.3 и чл.250, ал.1 ЗОВСРБ за заплащане на сумата 7067, 17 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.11.03г.-09.11.06г. и мораторна лихва до предявяването на иска в размер на 1636,95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Прието е, че през посочения период ищецът е бил кадрови военнослужещ и че по делото не е установено същият да е полагал извънреден труд по смисъла на ЗОВСРБ и ПКВС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Г. А. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – произнасяне по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата.
Ответникът М. на о. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Макар и касаторът де не е формулирал изрично конкретните съществени според него въпроси, решени в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на жалбата и те са при наличието на какви предпоставки се дължи възнаграждение за положен извънреден труд за времето на давани дежурства по график и въз основа на какви доказателства се приема наличие на положен извънреден труд, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е давал дежурства по утвърдения график, но с това не е доказано едновременното превишаване на служебното време по чл.203, ал.2 ЗОВСРБ и месечната продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 ПКВС.
Действително, че в представените от касатора многобройни съдебни решения са уважени искове за възнаграждение за извънреден труд, но не поради факта, че са давани дежурства по график, а поради установеното от ищците по делата надвишаване на месечната продължителност на работното време. В доказателствена тежест на жалбоподателя е било установяване надвишаването на месечната продължителност на работното време, поради което и като е приел, че същият не е установил твърденията си със събраните по делото доказателства, решаващият съд не е допуснал поддържаното в изложението противоречие с представената съдебна практика.
С оглед изложеното подадената от А. Г. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 972 от 14.08.08г., постановено по в.гр.д. № 749/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: