О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.263
гр. София, 02.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4994 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 325 от 27.05.2008 год. по гр. д. № 247/2008 год. Плевенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 20.12.2007 год. по гр. д. № 707/2007 год. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Х. И. Р. от гр. П. против К. „Н”, гр. С. и Т. А. Р. от гр. П. иск по чл. 336, ал. 1 ГПК, сега отменен, за признаване за установено, че гараж № 3 на партерния етаж на пететажна жилищна сграда на ул. „Е” № 3, с площ 15.11 кв. м., при описаните съседи, ведно с 1.8829 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот № 3* в кв. 138 по плана на гр. П., не принадлежи на длъжника по посоченото изп. д. на ЧСИ Цв. Н. , с № 756 на КЧСИ, а на Х. И. Р..
В. решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Х, чрез пълномощника й адвокат Ив. Ц. , с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът К. „Н”, гр. С., чрез пълномощника си адвокат Ст. М. , в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, респ. основателността на жалбата. Претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Ответникът Т. Р. не е взел становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, е за правните последици от вписване на възбрана по искане на съдебен изпълнител върху имот, който не е идентифициран съгласно реквизитите по чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от П. за вписванията. Счита, че произнасянето по този въпрос по реда на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед липсата на съдебна практика на касационния съд по него.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ е отхвърлен, въззивният съд е приел, че разпоредителната сделка между длъжника по изпълнителното производство и ищцата не може да се противопостави на взискателя по изпълнението, тъй като е извършена след вписване на възбрана върху процесния имот, като се е позовал на чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./. По въпроса за наличието на вписана възбрана върху спорния имот, по искане на съдебния изпълнител в образувано изпълнително производство със страни ответниците в настоящето производство, който имот представлява гараж в сграда, въззивният съд е констатирал нарушения на правилата на чл. 26, ал. 1 ПВп, във връзка с чл. 24 и чл. 6 от същия, изразяващи се в неясно посочване на границите му, непосочване на номера му и площта, като част от изискуемото съдържание на писмото на ЧСИ до службата по вписванията. Тези нарушения обаче не са довели до липса на вписана възбрана върху гаража, собственост на длъжника Т. Р. , с посочено ЕГН, както се е поддържало от настоящата касаторка, ищца, тъй като към датата на вписване на възбраната – 2.11.2006 год. същият не е имал друг гараж в сградата на посочения адрес, а имотът е идентифициран по собственика му и адреса на местонахождението му. Затова и разпореждането с възбранения имот не може да се противопостави на взискателя по изпълнението, тъй като то е недействително спрямо него, по силата на чл. 346, ал. 1 ГПК /отм./ и ищцата не може да се легитимира като собственик на основание договора за дарение от 22.11.2006 год.
Следователно, решаващото съображение на въззивния съд за извода му за неоснователност на предявения иск по чл. 336, ал. 1 ГПК /отм./ е наличието на вписана по искане на съдебния изпълнител възбрана върху гаража, преди дарението на ищцата – вп. 19458 от 2.11.2006 год., т. ІІ, № 43 на С. по вписванията, гр. П.. И. на въззивният съд е обоснован именно от наличието на вписаната възбрана върху имота, поради което и посоченият от касатора въпрос за действителността на вписването при липса на някои от реквизитите съгласно ПВп не е съществен материалноправен въпрос. Съображенията на съда за да приеме, че възбраненият имот е този, собственост на длъжника и дарен впоследствие от него на ищцата, са обосновани от преценката на събраните по делото доказателства и доводите на страните. В тази връзка оплакванията на касатора представляват такива за необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон, съгласно чл. 281, ал. 3 ГПК, които не могат да се разглеждат в настоящето производство, в което предмет на разглеждане е приложното поле на касационното обжалване на въззивното решение. За да се допусне то, следва същественият материалноправен или процесуалоноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съобразно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последното предполага обосноваване на необходимостта от тълкуване на на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по този въпрос или изоставяне на неправилна такава с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице. Разпоредбите на П. за вписванията не са неясни, нито непълни, налице е и съдебна практика в материята по вписванията, поради което и в изложението не е обосновано наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Поради това и то не следва да се допуска, а касаторката следва да понесе направените от ответната кооперация разноски в размер на 480 лв.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 325 от 27.05.2008 год. по гр. д. № 247/2008 год. по описа на Плевенския окръжен съд по подадената от Х. И. Р., чрез пълномощника й адвокат Ив. Ц. , касационна жалба против него.
Осъжда Х. И. Р. от гр. П. да заплати на К. „Н”, гр. С. направените съдебни разноски в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: