4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 08.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6435/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5726 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 13640/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 13.07.2012 г. по гр.д. № 62615/2010 г. на Софийски районен съд, 51- ви състав, в обжалваната му част, с което е прието за установено по отношение на Държавата, представлявана от М. и по отношение на М., че Е. З. А. – К. е собственик на 90 кв.м от дворно място, находящо се в [населено място], вилна зона ”Л.- Княжевско землище”, с площ 1057 кв.м, представляващ имот пл.№ 181 от кв. 20 по плана на [населено място], разположени между точки 2-3-4-2 на скица приложение № 1 към заключението на в.л. Л. Г. на стр. 137 от делото, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от М., представлявано от министъра на отбраната. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е направил неверни и необосновани фактически изводи по спора. Сочи също, че процесният недвижим имот е земеделски, поради което до приключване на процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяването му ищцата не може да се легитимира като собственик, както и че имотът е със статут на публична държавна собственост и поради това не подлежи на възстановяване.
Правният въпрос, поставен от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е: кога имотите подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и конкретно дали по този ред следва да се възстановят само имотите, от които собствениците са били лишени или на възстановяне подлежат всички имоти, съгласно чл. 10, ал.1 и чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, а също и подлежат ли на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти – публична държавна собственост.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция, във връзка с което представя сключен с адвокат договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с нотариален акт от 1968 г. наследодателят на ищцата – А. К. М., е бил признат на основание придобивна давност за собственик на празно дворно място от 1057 кв.м, от което 915 кв.м включени в парцел ІІ – 181 в кв. 20 по плана на вилна зона ” Л.- Княжевско землище”. Този имот е идентичен с част от ливада с площ от 5 дка в м.” К.”, собственост на неговия баща К. М.. След неговата смърт ливадата е била разделена на 5 дяла от по 1000 кв.м между синовете му, като А. М. получил 1 дял. Ливадата е била освободена от одържавяване по реда на ЗОЕГПНС и не е включвана в ТКЗС.
С акт за нотариално завещание от 25.12.1978 г. А. М. завешал този имот на внучките си Е. З. К. и Н. Г. З. при равни права- по ? ид. част. А. М. е починал през 1981 г. С нотариален акт № 121/82 г. Е. К. и Н. Зарева били признати за собственици на имота по завещание. През 1983 г. двете сключили съдебна спогодба за делба на имота, по силата на която имотът бил поставен в дял на Е. К., а делът на Н. Зарева бил уравнен в пари.
В одобрената през 2009 г. кадастрална карта имотът на ищцата е заснет с идентификатор № 68134.4324.152 с площ 1052 кв.м. Вещото лице е установило,че около 90 кв.м от този имот се застъпват с полигон на М., поради което имот 68134.4324.152 е записан като съсобствен между ищцата и МО. През 2002 г. е съставен Акт за държавна собственост, с който е актуван като публична държавна собственост поземлен имот от 1 493.138 дка, ведно със застроените в него 91 бр. сгради, предоставен на М.. Установено е, че на основание Указ № 2 от 29.01.1942 г. за нуждите на това министерство са били отчуждени 280.036 дка, находящи се в землището на К., м.” Равнището”. С указ № 29 от 12.12.1946 г. допълнително са отчуждени частни имоти в същата местност. С разпореждане на Министерския съвет № 2637 от 1951 г. са били отчуждени още 1 151 дка, като собствениците на отчуждените имоти е следвало да получат в замяна друг равностоен имот от държавния поземлен фонд. Вещите лица са установили, че процесният имот не е бил предмет на отчуждаване по посочените три акта. Имоти в м. ”К.” в землището на Горна баня са били отчуждавани през 1951 г., но в списъка на отчуждените собственици не фигурират имената на К. М. или на неговите синове. В имотната ведомост на отчуждените имоти са посочени парцел 13 – ливада с площ 11.320 дка на наследници на В. М. и парцел 52- нива с площ 2.8 дка на П. В. М., но в представеното по делото удостоверение за наследници на К. М. М., поч. през 1954 г., няма вписани наследници с тези имена. Вещите лица са дали заключение, че общинската служба по земеделие е нанесла полигона на МО в картата на възстановената собственост въз основа на представена от МО схема, без преди това имотът да е бил заснет и нанесен в кадастралния план. Тъй като тази процедура не е била извършена, при съвместяване на картата с възстановената собственост и действащия кадастрален план, в полигона влизат части от квартали 20 и 20А от действащия регулационен план на вилна зона “Л.”, одобрен през 1989 г., включително и част от улица, която свързва вилната зона с кв. Горна баня. Върху западната част на полигона, в т. число и спорния имот, няма застрояване от МО.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не се установява спорната част от процесния имот да е бил отчуждаван по силата на посочените по- горе укази или да е включван в ТКЗС, поради което не може да се направи извод, че е преминал в патримониума на държавата. Приел е, че доказателствената сила на съставения акт за държавна собственост е опровергана и същият не може да легитимира ответника като собственик на този имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос – кога имотите подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и конкретно дали по този ред следва да се възстановят само имотите, от които собствениците са били лишени или на възстановяне подлежат всички имоти, съгласно чл. 10, ал.1 и чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, а също и подлежат ли на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти – публична държавна собственост. Този въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд и затова не е от значение за изхода на спора. По делото няма данни процесният имот да е влизал в ТКЗС или да е бил отчуждаван от държавата, включително и преди включването му в регулация през 1967 г., за да се счита, че същият попада под действието на ЗСПЗЗ или друг реституционен закон. Установено е, че имотът не е бил отчуждаван на основание посочените в акта за държавна собственост укази и разпореждания, поради което и съдът е приел, че същият не е станал държавна собственост. Вещите лица са изяснили, че поземлен имот с идентификатор 68134.4324.152 е идентичен с парцел ІІ- 181 по регулационните планове на вилната зона от 1967 и 1989 г. Регулацията от 1967 г. не е приложена в частта й относно придаваемо място от 47 кв.м от запад, но тава не се отразява на източната граница на имота.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5726 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 13640/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. да заплати на Е. З. А. – К. разноски за касационната инстанция в размер на 200/ двеста/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: