О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 26.05.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1676 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 45/23.02.2016г. постановено по гр.д. № 7/2016г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 318/29.07.2015г. по гр.д. № 1790/2013г. на Ловешкия районен съд за отхвърляне на предявения от П. М. Н. против С. Н. П. иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищеца е собственик по наследство от покойния му баща М. П. Н., на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 43952.512.121.1 в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.512.121 по кадастралната карта на [населено място] и за осъждане на ответника да предаде владението върху същия.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. М. Н. чрез пълномощника адвокат В. Г.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че разглеждането на спора от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е толерирал недобросъвестността при упражняване на субективни права, каквото е правото на ползване и по този начин се застрашава правото на собственост и има възможност то да бъде изгубено поради бездействие на собственика.
Ответникът по касационната жалба С. Н. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна и заявява, че няма никакви претенции за имота.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск предявен от П. М. Н. срещу С. Н. П. за предаване на владение на недвижим имот – жилище на първия етаж на [улица] [населено място]. Ищецът е един от съсобствениците на имота като наследник на своя баща М. П. Н., починал на 08.10.2008г. Наследодателят е притежавал имота по наследство от своя баща П. Н. Б., починал 1985г. и въз основа на съдебна спогодба по дело за делба, одобрена с определение от 25 май 1993г. по гр. д. № 513/1993г. на Ловешкия районен съд. По силата на тази съдебна спогодба другият съделител Н. П. Н. /чичо на ищеца/ си е запазил правото на ползване върху една стая от жилището на първия етаж, част от коридора, южното мазе и дворното място. Носителят на правото на ползване е починал на 26.11.2011г. и негов наследник е ответника С. Н. П.. В писмения си отговор последният заявява, че не оспорва собствеността на ищеца; никога не е ползвал или владял този имот; признава, че баща му Н. П. Н. е живял в имота до смъртта си; представя доказателства, че още преди смъртта на баща си отчуждил в полза на трето лице втория етаж от жилищната сграда заедно със своя дял от дворното място. Разпитаният свидетел установява, че П. няма ключ от имота и не може да влезе в него.
При горните фактически обстоятелства съдът е приел, че със смъртта на наследодателя на ответника учреденото право на ползване върху част от имота е прекратено и от този момент ищецът е могъл да си възвърне владението върху имота. Според съда от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответникът С. Н. П. е упражнявал фактическа власт върху спорния имот и че по някакъв начин е смущавал правото на собственост на ищеца, нито преди нито след прекратяването на правото на ползване през 2011г. Намерил е за несъстоятелни доводите, че ответникът е следвало след смъртта на баща си да уведоми ищеца и му предаде ключовете от жилището. Изтъкнал е, че такова задължение за ответника не съществува, защото не е собственик на имота, а отговорността за стопанисването на имота се носи от ищеца и останалите съсобственици.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват.
Жалбоподателят сочи най-общо, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да формулира ясно правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за изхода на конкретното дело, като съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата на такъв е достатъчно основание за да бъде отказано допускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а е навел оплаквания че съдът толерира недобросъвестни ползватели, които могат да придобият имот по давност или да извлекат от него материални ползи без правно основание; счита, че не е получил отговор на въпросите как ищецът ще защити имота си и ще влезе във владение, без да знае дали ползвателят е починал или не; как ще опразни имота след смъртта му и ще прави с вещите му; кой ще плати консумативите за имота, ако има такива. Тези въпроси не са правни, а фактически, не касаят спорния предмет и не са били предмет на разглеждане по делото. Доколкото искът за собственост е отхвърлен не защото ищецът не е собственик, а защото ответникът не упражнява фактическа власт върху имота, то правото на собственост на ищеца не е изгубено, както счита касатора. Тук могат да бъдат посочени указанията в Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК, т.2а, според които съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца; при липсата на такъв диспозитив постановеното решение не е неправилно, а е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по предвидения в закона ред.
Предвид изложените съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 23.02.2016г. постановено по гр.д. № 7/2016 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба на П. М. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.