О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 05.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.02.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2272 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. П.К., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 877 от 28.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 167/2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 3984 от 08. 06. 2015 г., по гр.д.№ 9770/2013 г. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец срещу [фирма] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ разликата над сумата 60 000 лева до пълния заявен размер от 250 000 лв., обезщетение за причинени му неимуществени вреди от настъпило на 14.09.2011 г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от дена на непозволеното увреждане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наименовано „молба за допускане за разглеждане на касационната жалба” касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на множество определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право, които обобщени, съобразно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в същността си се свеждат до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД – относно предпоставките за съпричиняване на вредата и начина на определяне на степента му и на чл. 52 ЗЗД, касателно критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, както и дали при липса на направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в отговора на исковата молба може ли съдът да разгледа и уважи същото, конкретизирано в първото по делото съдебно заседание?”.
Като израз на поддържаното противоречие със задължителната съдебна практика по всеки от така поставените въпроси са цитирани решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК. По отношение начина на съобразяване и на преценка на определените от законодателя лимити при застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с оглед прилагане правилото на чл.52 ЗЗД се поддържа и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и сместването им от касатора с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба Софийски апелативен съд, след преценка на събрание по делото доказателства и доводите на страните, е счел, че справедливо обезщетение за възмездяване на понесените от ищеца морални болки и страдания от множеството му телесни увреждания в резултат на виновно предизвикано в [населено място] на 14. 09.2011 г. от водача на л.а. “Тойота К.” с рег. [рег.номер на МПС] Г. К. пътно -транспортно произшествие се явява сумата от 120 000 лв. При определяне конкретния размер обезщетение за обезвреда решаващият състав на въззивния съд е взел предвид вида и характера на увреждането на ищеца, неговата млада възраст, продължителността на проведеното болнично лечение и съпровождащите го физически болки, неудобства и емоционални страдания, периода на възстановяване, прогнозите за пълното оздравяване на увредения, остатъчните видими белези по лицето му,като е отчел отражението им както върху външния вид на същия, така и върху неговото психологическо състояние – последното довело до социална отчужденост и преустановяване на образованието му във ВУЗ. Споделил е като основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първостепенния съд, че понятието справедливост по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, в които по необходимост се включва и икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното увреждане, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към същата тази дата, а и формираната през релевантния период съдебна практика относно присъжданите обезщетения за обезщетяване на неимуществени вреди при аналогични случаи. Счетено е, че макар последната да няма обвързващ съда характер, тя е от значение за правната сигурност и общественото разбиране за справедливост. По отношение на съпричиняването на вредоносния резултат, въззивният съд, позовавайки се на доказателствения материал по делото за липса на поставен предпазен колан от пострадалия и за консумиран от него алкохол съвместно с виновния за ПТП водач на МПС преди качването им в увреждащия лек автомобил, е преценил като основателно защитното възражение на ответника за наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД, определяйки принос в размер на Ѕ. Изложени са съображения, че като пътник в процесното моторно- превозно средство от една страна ищецът Б. е нарушил чл.137а ЗДвП, като е пътувал без обезопасителен колан, носенето на който според заключението на изслушаната комплексна медико- автотехническа експертиза, със сигурност би предотвратил получаването на такива тежки увреждания, свеждайки ги до незначителни такива, а от друга сам се е поставил в изключително рискова ситуация –да се качи и пътува в моторно превозно средство с водач, за който със сигурност е знаел, че е употребил значително количество алкохол/ около 2 промила/ което безкритично приемане на описаната рискова ситуация е и особен случай на съпричиняване на вредата, свързващ се с предвидените последици в чл.51, ал.2 ЗЗД. С оглед размера на приноса на увредения ищец за настъпване на вредата е намалено съответно и дължимото на същия обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволят да се приеме, че поставените от касатора въпроси, както са групирани по- горе, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – релевантни са за конкретното дело, тъй като обуславят изхода му – частично отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./.
Неоснователно по отношение на първата група от тях, е позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с формираната задължителна практика на касационната инстанция, част от която цитирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Същата е в смисъл, че понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението за обезвреда – вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, като обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения пряк иск срещу застрахователя на делинквента са продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други емоционални страдания и неудобства, последиците за здравето на пострадалия, продължителността на проведеното лечение и възстановяване, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие и пр.. Несъмнено е, че с оглед необходимостта от намиране на точен паричен еквивалент на понесените от увреденото лице морални вреди значение има и икономическата ситуация в страната, влияеща на обществено разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на самото общество, индиция за която са и лимитите на застрахователно покритие при едно пострадало лице, установено в § 27 от ПЗР на КЗ/ отм./. Именно в съответствие с тази практика решаващият състав на Софийски апелативен съд е определил размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди – съобразно критерия за справедливост и с оглед конкретните обстоятелства по делото. Затова и не би могло да се приеме , че сумата от 120 000 лева като следваща се за обезвреда моралните болки и страдания на ищеца за настъпило увреждане на 14.09.2011 г. не отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД и е занижена с оглед икономическата конюнктура в страната към този момент.
Що се касае до конкретното присъдено по реда на чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ обезщетение на увреденото лице, то намаляването му с приноса на последното, поради прието съпричиняване на вредата е извън приложното поле на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост.
По отношение на въпросите, свързани с приложението на чл.51, ал.1 ЗЗД селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е доказано.
Решението на въззивния съд е постановено в пълно съгласие със задължителните постановки в т.7 на ППВС № 17/63 г., според които обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина у пострадалия, в който см. е и формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК съдебна практика, но е в противоречие със задължителните разяснения в т.7 на ТР №1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС за съпричиняване на вредата от пострадалия, когато е пътувал при водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, когато този факт му е бил известен. Според същите кога поведението на пострадалия е рисково и дали е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна – делинквент или застраховател. В случая въззивният съд е приел съпричиняване в размер на Ѕ от страна на пострадалия единствено въз основа на данните за концентрацията на алкохол в кръвта на водача на увреждащото моторно превозно средство, на механизма на настъпилия пътен инцидент и на съвместното им пребиваване в едно от нощните заведения на града, без да обсъди събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитания св. П. К., който изрично е посочил, че шофьорът К. не е консумирал алкохол по време на престоя си в процесната дискотека. Липсват и мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт защо съдът не е дал вяра на показанията на този свидетел, който добросъвестно е посочил липсата на поставен от него и от ищеца Б. предпазен колан към момента на увреждането.
С оглед изложените съображения касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по тази втора група въпроси. С разпореждане на зам. председателя на СГС ищецът, настоящ касатор е освободен от внасяне на д.т. и разноски по делото на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 877 от 28.04.2016 г., по гр.д.№ 167/2016 г., по касационната жалба на В. Г. Б. за разликата от 60 000 лв. до 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
ДА СЕ докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: