О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 50
гр. София,25.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1796 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. И. в качеството му на синдик на „Интерфарм-6-Аква” ЕООД /н/ срещу решение №71 от 27.02.2018 г. по т.д.№756/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №65 от 18.10.2017 г. по т.д.№29/2017 г. по на ОС Хасково и е прекратено производството по предявените от К. П. И., синдик на „Интерфарм-6-Аква” ЕООД против „Интерфарм-6-Аква” ЕООД /н/, „НДК Фарм” ЕООД, „Фьоникс Фарма” ЕООД, „Ей енд Ди Фарма България” ЕООД и „Данифарм” ЕООД искове по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и чл.648 от ТЗ.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се поддържа, че обжалваният съдебен акт има характеристиката на определение, преграждащо развитието на делото, което предпоставя разглеждането му от ВКС не като касационна, а като редовна втора инстанция и то, без да е необходимо излагането на основания по чл. 280 от ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, депозирано с оглед дадени от въззивния съд указания, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на съда по следните въпроси, спрямо които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – решаването му в противоречие с определение №662 от 15.09.2014 г. по ч.гр.д.№4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №440 от 31.05.2010 г. по гр.д.№1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение №74 от 10.02.2005 г. по т.д.№33/2005 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №128 от 19.11.2009 г. по т.д.№269/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №214 от 12.10.2016 г. по т.д.№699/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и определение №40 от 03.02.2009 г. по ч.гр.д.№35/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение: 1. В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютна процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива. 2. Следва ли пречките при упражняване на процесуални права, които не се дължат на пропуски на страната, да се разглеждат в нейна вреда. 3. По какъв ред се обжалва актът, с който въззивната инстанция за първи път констатира, че исковата молба страда от неотстраним порок и прекрати производството, като обезсили първоинстанционното решение. Поддържа се и че решението е очевидно неправилно, както с оглед наличието на доказателства /находяща се на л.45 товарителница, с която е изпратена исковата молба/ за изпращане на исковата молба в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ, вр. чл.62, ал.2 от ГПК, така и с оглед извода на съда, че актът му подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на чл.280 от ГПК.
Ответникът по касация „Ей енд Ди Фарма България” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в т.8 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, при обезсилване на решението на първата инстанция и прекратяване на исковото производство се стига до преграждане на производството, но проверката за правилността на въззивния съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл.280 и сл. от ГПК. Това въззивно решение се състои от взаимно обусловени и свързани части, които са следствие от дейността на въззивната инстанция по основателността на въззивната жалба, поради което разпоредбата на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 от ГПК не намира приложение, а проверката по правилността на становището на въззивната инстанция относно допустимостта на първоинстанционното решение и правото на иск следва да се извърши в касационното производство по обжалване на въззивното решение. В този смисъл наведените от касатора доводи относно реда, по който следва да се разгледа жалбата му не могат да бъдат споделени /респективно касационно обжалване по третия от формулираните въпрос не може да бъде допуснато/, а въззивното решение подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд /разглеждащ повторно предявените по делото искове, след обезсилване на първоначалното решение на ОС Хасково, с решение №26 от 26.01.22016 г. по в.т.д.№511/2015 г. на АС Пловдив/ е приел, че съгласно разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ иск по чл.645, 646 и чл.647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ. Посочил е, че в настоящия случай по отношение на ответника – длъжник производството по несъстоятелност е открито по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ, с решение №41 от 17.04.2013 г., а процесната искова молба е постъпила в деловодството на ОС Хасково на 22.04.2014 г. В този смисъл и тъй като нормата на чл.649 ал.1 от ТЗ е достатъчно ясна и с изменението с ДВ бр.20/2013 г., в сила от 04.03.2013 г., законодателят е включил и фактическите състави, уредени в чл.646 от ТЗ, а според чл.634а от ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито с постановяване на решението по чл.630 ал.1 от ТЗ, е достигнал до извод, че преклузивният едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ е изтекъл на 17.04.2014 г. /четвъртък – присъствен ден/, като предвид предявяване от синдика на обективно и субективно съединени искове по чл.646 ал.2 т.1, т.3 и иск по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове, след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.649 ал.1 от ТЗ – на 22.04.2014 г., то исковете са недопустими /по делото липсват данни за изпращане на исковата молба по пощата/. Не се установява въззивният съд да е давал указания на страните относно установяване на срочността на исковата молба.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора първи въпрос се явява обуславящ изхода на делото, поради липсата на дадени до страните указания, относно установяване на датата на подаване на исковата молба /вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на съда/, а предвид произнасянето на въззивния съд в противоречие с разясненията в цитираните в изложението съдебни актове на ВКС, е налице и поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /което в случая изключва разглеждане на основанието по чл.280, ал.2 от ГПК/.
В този смисъл решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, като на основание чл.649, ал.6 от ТЗ държавна такса не следва да бъде внасяна предварително.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №71 от 27.02.2018 г. по т.д.№756/2017 г. на АС Пловдив.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.