Определение №217 от по гр. дело №4754/4754 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      № 217
 
                                 гр. София, 20.03.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4754 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 29.07.2008 г. по гр. д. № 342/2008 год. Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.03.2008 год. по гр. д. № 240/2007 год. на Ц. районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на К. Г. П. със заповед № 115/2.10.2007 год. на директора на ДЛ, гр. Ц., същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар” и работодателят е осъден да му заплати сумата 1 392лв., представляваща обезщетение по чл. 225 КТ, със законната лихва от 20.11.2007 год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва в срок от ответникът Д. г. с., гр. Ц. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му, като вместо това предявените против него искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ бъдат отхвърлени.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос посочва произнасянето от въззивния съд относно това в чия тежест е подаването на искането за подновяване на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие, като счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищецът К. Г. П. оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да заключи, че уволнението на ищеца е незаконно, въззивният съд приел, че не е налице основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение с атакуваната заповед на директора на ДЛ – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Последното предполага наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страна на работника или служителя, каквато в случая не може да се обоснове с липсата на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, каквото е задължително с оглед заеманата от ищеца длъжност „горски стражар”. Въззивният съд е приел, че действително срокът на издаденото му разрешение е изтекъл на 20.05.2007 год., но тъй като се касае за носене на служебно оръжие от служители на юридически лица с оглед целите за осъществяване на тяхната дейност, задължение за представяне на искане за продължаване на разрешението има работодателят. Ищецът е представил необходимите документи за продължаване на срока на разрешението, но искането за това пред компетентния орган е следвало да се направи от работодателя, поради което и не може да се приеме, че е налице обективна невъзможност от страна на ищеца за изпълнение на трудовия договор поради липсата на разрешение за носене на оръжие.
Въпросът кой е следвало да направи искане пред компетентния орган да се поднови срока на разрешението за носене на огнестрелно оръжие на ищеца, при положение, че липсата му се дължи единствено на неподадено такова, не е съществен за изхода на спора за законност на уволнението, тъй като последният зависи от наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение – обективна невъзможност от страна на ищеца да изпълнява трудовия договор. Дори и да се приеме поддържаното от касатора становище, че това е същественият материалноправен въпрос обаче, не е налице обосноваване на поддържаното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание от приложното поле на касационното обжалване касаторът следва да обоснове необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по този въпрос или неправилна такава, която е необходимо да бъде променена. В случая не се поддържат такива доводи, а твърдението, че въззивният съд неправилно е тълкувал посочените разпоредби от ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ относно процедурата по снабдяване с разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в т. ч. от служители на юридически лица, не обосновава съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не може да бъде обсъждано.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 165 от 29.07.2008 год. по гр. д. № 342/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Д. г. с., гр. Ц. касационна жалба.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар