О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
гр. София, 04.11..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 782/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № ІІ-20 от 04.03.09г., постановено по гр.д. № 664/08г., Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение № 580 от 19.06.08г., постановено по гр.д. № 426/07г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. А. Г. и М. Е. Г. против С. Н. Н. и С. Ц. Б. /Ц. Б. Н./ иск по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Б., ул.”Ш”№ 61, вх. Б, ет.1, десен. Прието е, че с влязло в сила решение № 425 от 10.05.04г. по гр.д. № 2149/02г. на ВКС, ІІ т.о. е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 19.02.1992г. за покупко-продажба на процесния апартамент, сключен между ответника С. Н. и СД “ Г. Г. и Н. и сие” гр. Б., като исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е била вписана по партидата на дружеството на 17.03.1998г., а на 17.11.1997г. е била вписана и възбрана на имота. След вписване на исковата молба същото е продало имота на лицето Л. В. , който от своя страна го е продал на лицето Г. Я. , а последният и съпругата му са го продали на ищците с нот.акт № 67/98г. В деня на сделката на същите е било издадено удостоверение от съдията по вписванията, че няма регистрирани вписвания за извършени сделки с имота, както и друго такова, подписано от лицето К. (без да е ясно в какво качество и кой орган го издава), , в което е посочено, че имотът е собственост на Г. Я. и не е съдебно оспорен. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че извършените след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД сделки не могат да се противопоставят на ищеца по този иск, т.е на ответниците по настоящото дело, които се легитимират като собственици на процесния имот по силата на конститутивното съдебно решение от 2004г. Прието е също, че ищците не са придобили имота и по давност като добросъвестни владелци, тъй като давностният срок по отношение на ответниците е започнал да тече най-рано от 10.05.2004г.(влизане в сила на решението на ВКС) и до м.февруари 2007г., когато ищците са били отстранени от имота от съдебен изпълнител, кратката давност не е изтекла. Наред с това е прието, че осъществяваното от ищците владение е било недобросъвестно по своя характер.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. А. Г. и М. Е. Г. в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите за идентичността на процесния и описания в посоченото по-горе решение на ВКС имот и за приложението на чл.79, ал.2 вр. с чл.70 ЗС, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпроса дали неотбелязването в съответния регистър от страна на трето, неучастващо лице, може ли да промени статута на купувачите на един имот от добросъвестни в недобросъвестни, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата в представения по делото отговор са изразили становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане, респ. за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а тъй като същите се позовават на няколко решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор. В случая противоречие между обжалваното решение и представеното от касаторите решение № 649 по гр.д. № 477/92г. на ВКС /в същото е прието, че владелецът е добросъвестен, ако владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателя му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, както и че достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание/ липсва, тъй като настоящият случай е друг – владението върху имота е придобито въз основа на договор, който е сключен след вписване на искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД относно същия имот, за който съдът е приел, че е непротивопоставим на ответниците, респ. че осъществяваното въз основа на него владение върху имота по своя характер е обикновено, а не добросъвестно.
По отношение на въпроса за идентичността на процесния и на описания в конститутивното решение на ВКС имот следва да се отбележи, че той е такъв по съществото на спора и не би могъл да се разглежда в настоящото производство. Ето защо позоваването на приложеното като доказателство по делото решение на ВКС, както и на представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Р № 30 по гр.д. № 13/73г. на ОСГК на ВС и Р № 551 по гр.д. № 120/75г. на ВС по приложението на чл.19 ЗЗД е неоснователно.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай никакви доводи в посочените насоки не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не са налице.
С оглед изложеното подадената касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата С. Н. направените от него пред настоящата инстанция разноски в размер на 3 500 лв. Разноски в полза на ответницата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени от нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-20 от 04.03.09г., постановено по гр.д. № 664/08г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а Л. А. Г. и М. Е. Г. от гр. Б. да заплатят на С. Н. Н. от гр. Б. сумата 3 500 лв./три хиляди и петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: