Върховен касационен съд Стр. 8
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№219
София 11.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2661 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. Й. срещу решение № 228/08.07.2016 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 89/2016 г., потвърждаващо уважително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/. С решението на ПОС [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] 43424.80 лв. – част от вземане в пълен размер от 253030.60 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство от 18.06.2008 г., сключен между [фирма] като изпълнител и [фирма] като възложител, цедирано на [фирма] с договор от 02.06.2014 г. от изпълнителя до размера на исковата сума 43424.80 лв.; 13356.75 лв. – обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.06.2011 г. – 01.06.2014 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от сезиране на съда на 02.06.2014 г. до изплащане на сумата и направените разноски от 1900 лв.; и с което решение [фирма] е осъдено за заплати на П. Костадинов Б. 176000 лв., част от вземане в пълен размер от 253030.60 лв. – възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство от 18.06.2008 г., сключен между [фирма] като изпълнител и [фирма] като възложител, цедирано П. Костадинов Б. с договор от 02.06.2014 г. от изпълнителя до размера на исковата сума 176000 лв., 54134.70 лв. обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.06.2011г. – 01.06.2014 г., обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху главницата от сезиране на съда на 02.06.2014 г. до изплащане на сумата и направените разноски от 9205.39 лв.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и П. К Б. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени искове:
1. От [фирма] против [фирма] обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 43424.80 лв., представляваща част от общо неплатено вземане в размер на 253030.60 лв. – дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство от 18.06.2008 г., сключен между [фирма], като изпълнител и [фирма] като възложител, цедирано на ищеца с договор от 02.06.2014 г. от изпълнителя до размера на исковата сума 43 424.80 лв.; за заплащане сумата 13 356.75 лв. – обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.06.2011г. – 01.06.2014 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от сезиране на съда на 02.06.2014 г. до изплащане на сумата.
2. От П. Костадинов Б. против [фирма] обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 176 000 лв. – представляваща част от общо неплатено вземане в размер на 253030.60 лв.- дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство от 18.06.2008 г., сключен между [фирма] като изпълнител и [фирма] като възложител, цедирано на ищеца с договор от 02.06.2014 г. от изпълнителя до размера на исковата 176000 лв.; за заплащане на сумата 54134.70 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.06.2011 г. – 01.06.2014 г., обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху главницата от сезиране на съда на 02.06.2014 г. до изплащане на сумата.
Като трето лице помагач на страната на ищците в процеса е конституирано [фирма].
За да потвърди уважителното решение на ПОС по така предявените искове, П. е приел, че ищците основават вземанията си, предмет на предявените искове към ответното дружество на прехвърлителното действие на обективираните в споразуменията от 02.06.2014 г. с предишния кредитор на [фирма] договори за цесия. П. е приел изложеното от първоинстанционния съд за неоснователност на направените и поддържани от ответника по исковете възражения за нищожност на цесията, поради липса или невъзможен предмет, недействителност или нищожност на договорите за цесия, на които ищците основават вземанията си, като е изложил и свои подробни съображения във връзка с тези възражения. Неоснователно според П. е и възражението за нищожност на цесията, поради твърдението, че цесионерите нямали вземания към цедента. П. е приел за установено, че [фирма] е собственик на УПИ ІІ – 95, кв.12, жил. група А – 1, 2, 3 по регулационния план на[жк], [населено място], в който въз основа на разрешение от Главния архитект на общината за проучване и проектиране на ново ниско, средно и високо обществено и жилищно застрояване в имота е предвидено и проектирано застрояване на шест жилищни блока, вкл. и процесната сграда, означена като блок № 2. На 18.06.2008 г. е сключен писмен договор между [фирма] като инвеститор и [фирма] като строител, въз основа на който [фирма] е възложило на строителя да изпълни грубия строеж на конкретно описани в договора обособени строителни обекти: паркоместа № 8, 9, 10, 11 на сутеренен етаж; изба № 2 на сутеренен етаж; детски център на първи етаж – за 27% ид.ч. от собствеността; апартаменти № 1, 2, 11, 21, 22, 26, 31, 36, 37 и 38 от жилищна сграда № 2, предвидена да се изгради в ПИ II-95 – обществено и жилищно застрояване, от кв.12 жилищна група А-1, 2, 3 по регулационния план на[жк], [населено място], съгласно одобрени строителни книжа на сградата. За извършване на строителството на блок № 2, на [фирма] било издадено Разрешение за строеж № 246 от 03.06.2008 г., въз основа на одобрен технически инвестиционен проект. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че грубият строеж на бл. № 2 е изпълнен от строителя [фирма], като построеното на този етап е било прието с Акт за приемане на конструкцията обр.14 от 02.06.2009 г. Според П. неоснователни са възраженията на ответника относно валидно сключване на договора за строителство от 18.06.2008 г. и възникване на облигационната връзка между [фирма] и [фирма], свързани с оспорване истинността на договора. Според П. оспорването е опровергано от приетото заключение на съдебно-почерковата експертиза, установяващо, че подписът на последната страница от този договор за [фирма] е бил положен от управителя му Х. Д.. Възраженията на ответника за „антидатиран и съчленен“ договор, направени за пръв път пред въззивната инстанция не са обсъждани от П., като преклудирани. Неоснователно, според П. е и възражението за нищожност на сключения договор, поради липсата на уговорка за възнаграждението. Според П. това възражение не намира опора в разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, а и противоречи на задължителната за съдилищата практика на ВКС по този въпрос, според която практика за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, при който като условия за валидност, цената трябва да е определена или определяема, договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена. От друга страна, приложението по аналогия на разпоредбата на чл.326 ал.2 ТЗ по отношение и на договора за изработка, произтича от търговския характер на договора, от качеството на търговци на страните по договора, както и от определящият спецификите на тези сделки търговски начин, по който се води предприятието. Според П. обобщеният извод се свежда до възможността, при липсата на определена от страните цена на продадената стока или на извършената съгласно договора работа, да се приложи законовата презумпция по чл.326 ал.2 ТЗ – да се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства. Според П. със сключването на договора за строителство от 18.06.2008 г, между ответника [фирма] и третото лице помагач [фирма], независимо от липсата на уговорка за възнаграждението, е възникнало валидно облигационно правоотношение по описаната търговска сделка. Относно приемане на извършената работа, възложена от [фирма], П. е възприел изводите на ПОС, свързани с извънсъдебни изявления от представители на ответното дружество непосредствено след изграждане на блок № 2 в груб строеж и в близките години след това, извършено частично плащане за част от работата по изграждането на обектите, както и извършените действия по снабдяване с удостоверения за степен на завършеност и за данъчни оценки. Относно изпълнението на договора от страна на строителя, П. се е позовал на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на тричленната съдебно–техническа експертиза, според което грубият строеж на блок № 2 е изпълнен, като извършените СМР по видове и количества, с незначителни отклонения, съответстват на одобрения проект. Установено е също, че към 18.11.2008 г. строежът е изграден до ниво корниз, грубият строеж е завършен към 15.05.2009 г., съгласно констативен протокол от длъжностното лице към [община], а на 02.06.2009 г. е съставен Акт за приемане на конструкция обр.14. Във връзка с възраженията във въззивната жалба на [фирма] за съществуване на други, различни от договора за строителство от 18.06.2008 г. правоотношения с [фирма], П. е посочил, че и тези възражения са несвоевременно релевирани, нито има установено наличие на други правоотношения между възложителя и изпълнителя. При определяне на дължимото възнаграждение П. е взел предвид и е обсъдил едностранно издадени строителен акт обр.19, заключението на СТЕ за обичайна цена на грубия строеж на целия блок 2 към датата на сключване на договора за строителство, приспадане на извършено частично плащане, за което са изложени подробни съображения. Обсъдено е и е прието за неоснователно възражението за погасяване по давност на цедираните вземания във връзка, с което също са изложени подробни съображения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да следи служебно за нищожност на договор за цесия, от който ищците черпят правата си по делото и обосновават активната си процесуална легитимация?“ 2. „Може ли съдът да приеме за доказано съществуването на вземания на ищците към третото лице помагач, изрично оспорени от ответника, единствено въз основа на обстоятелството, че в друг оспорен по делото документ, а именно договор за цесия, подписан между ищците и третото лице помагач, били констатирани основанието и размера на тези вземания, при положение, че по делото не са представени каквито и да било документи или други доказателства за съществуването им?“ 3. „Има ли право и задължение съдът да приеме за несъществуващо вземане, което е било изрично оспорено от ответника и не е било доказано от ищците?“ 4. „Нищожен ли е възмезден договор за цесия, при който вземането, предмет на цесията, се прехвърля за погасяване на друго задължение (datio in solutum), при положение, че съществуването на ново друго задължение, което се погасява, е било оспорено от ответника и неговото съществуване не е доказано от ищците?“ 5. „При цедиране на вземанията за възнаграждения по договор за СМР, необходимо ли е в договора за цесия възнагражденията да бъдат индивидуализирани посредством конкретните етапи от строителството и конкретните СМР, за които се дължат, щом като възникването на тези права е уговорено по този начин в договора?“ 6. „Следва ли съдът да присъди данък добавена стойност /ДДС/ върху присъденото възнаграждение за извършени СМР, при положение, че данъкът не е начислен от страна на изпълнителя и не е издадена фактура от последния?“ 7. „Може ли данък добавена стойност /ДДС/ да бъде предмет на цесия и да бъде прехвърлен заедно с главното вземане, предмет на цесията?“ 8. Следва ли осъществените от строителя СМР по изграждане на груб строеж да отговарят на одобрения технически проект, за да се дължи възнаграждение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД на изпълнителя?“ 9. „Можи ли съдът да обвързва заплащането на възнаграждението за извършена работа от допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД?“ 10.“Следва ли да бъде зачетена формалната доказателствена сила относно авторството на документ, който е съставен от повече от една страници, когато подписите на една от страните, изпълнена на последната и на предхождащите я страници, е доказано, че са положени от различни лица и истинността на документа е изрично оспорена от ответника?“ 11. „Следва ли да се прилага чл. 326, ал. 2 от ТЗ по аналогия за договор за изработка, в който страните са уговорили, че възнаграждението ще бъде съгласувано по единични и общи стойности на възложените СМР, а впоследствие не са постигнали това съгласие, при положение, че е издадена фактура за изпълнение на възложените СМР и стойността по нея е изцяло платена?“ 12. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?“ 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допуснати и събрани доказателства по делото?“ 14. „„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и и да посочи на коя група от тях следва да обоснове крайните си изводи?“
Съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда. В случая с оглед изложените по-горе съображения на П. да потвърди уважителното решение на ПОС, формулираните от касатора въпроси са некоректно, общо-теоретично поставени, без установената и приета по делото конкретика, направени възражения от страните, обсъждани от П. при изложени подробни съображения във връзка с всички събрани по делото доказателства. В този смисъл така формулираните въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не визират нито конкретно приетото от въззивния съд, нито изложените съображения за това, а изразяват само несъгласието на касатора с крайния изход на делото, вкл. по необсъждани от П. въпроси. Не е налице и допълнителен критерий за селекция при така формулираните въпроси. Приложената съдебна практика е по обективно неидентични казуси и не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Не е налице и хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а само цитиранта от касатора разпоредба на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата направените и поискани разноски в размер общо на 11000 лв. адвокатско възнаграждение – 2200 лв. на „Е-Б – Х. С-ИЕ“ СД и 8800 лв. на П. К Б. по договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228/08.07.2016 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 89/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк]бл.13 вх.А ет.4 ап.14 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/ и на П. К Б., [населено място],[жк]бл.14 вх.А ет.6 ап.2 8800 лв. /осем хиляди и осемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.