О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 30.05.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 612 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С. срещу решение № 231/16.11.2015г., постановено по гр.д. № 283/2015г. по описа на Окръжен съд –Габрово.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се обосновава искане за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : възможно ли е върху съсобствен на две лица имот да има ограничено право на ползване за единия съсобственик след като той притежава 18 504/21 600 ид.ч. от имота, а останалата част е собствена на другия съсобственик; допустимо ли е правото на живеене, което има единият съделител, да се трансформира в право на ползване от съда; възможно ли е правото на ползване на недвижим имот да се разделя на идеални части след като договорът , с който е прехвърлена собствеността, е развален до размера от 18 504/21 600 ид.ч. Приложени са решение № 347/2011г. по гр.д. № 30/2011г.,ВКС, IІ г.о.; решение № 586/64г. по гр.д. № 3927/63г.,ВС, І г.о.; решение № 561/2010г. по гр.д. № 1305/2009г., ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба М. А. Г., чрез пълномощника си адвокат Р. И., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения, изложени в писмено становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 78/07.08.2015г. по гр.д. № 180/2014г. на Районен съд – Дряново във втора фаза на делбата, с което делбеният имот –апартамент, находящ се в [населено място], е изнесен на публична продан. Въззивният съд е приел, че процесният имот е неподеляем при установените с решението по допускане на делбата квоти. Възприел е изцяло мотивите на първоинстанционния съд, който е констатирал запазеното право на ползване върху имота за съделителя М. Г., приемайки, че запазеното право на живеене при прехвърляне на процесния имот, е право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС.
Касаторът не е посочил конкретно основание по чл.280,ал.1 ГПК, но с оглед приложената от него съдебна практика, следва да се приеме, че поддържа наличие хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК. С решение № 347/2011г. по гр.д. № 30/2011г., ВКС, IІ г.о е прието, че учреденото в полза на две лица право на ползване може да бъде ограничено от правата на другия титуляр и противопоставено на третите лица и на собственика, т.е. разяснено е съотношението между правото на собственост и ограниченото вещно право на ползване. Решение № 586/64г. по гр.д. № 3927/63г., І г.о. на ВС засяга въпрос относно разпределянето на разноските в производството по делба, пропорционално на дяловете на съделителите, който няма отношение към на така поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси. С решение № 561/2010г. по гр.д. № 1201/2009г., ВКС, І г.о. пък е прието, че запазеното с прехвърляне на имота право на обитаване, представлява право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС. Решението е неотносимо към поставените въпроси, тъй като разглежда различна хипотеза – с него е подложена на тълкуване изразената от страните воля по конкретен договор. След като посочената от касатора практика е неотносима, не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, ВКС, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т.2 ГПК, е необходимо поставеният правен въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, или да е решаван противоречиво от съдилищата според посочените от касатора решения.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като липсва искане, както и доказателства за направени такива.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231/16.11.2015г., постановено по гр.д. № 283/2015г. по описа на Окръжен съд –Габрово.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: