О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 10.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2622/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. М. С. от [населено място], обл. П., срещу определение № 290 от 12.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 388/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 226 от 06.04.2017 г. по т. д. № 173/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от В. М. С. против [фирма] и [община] иск с правно основание чл.124 във вр. с чл.464 ГПК за установяване несъществуването на вземане на [фирма] към [община], произтичащо от договор за обществена поръчка, за което са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК и е образувано изпълнително дело № 201372404008844 по описа на ЧСИ В. Т..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата, и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] – [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради отсъствие на формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [община] – [населено място] излага доводи за наличие на правен интерес за ищеца от разглеждане на предявения иск, без да заявява становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Пазарджишки окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от В. М. С. против [фирма] и [община] отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК за несъществуване на вземане на [фирма] – взискател по изп. дело № 201372404008844 по описа на ЧСИ В. Т., към [община] – длъжник по изпълнителното дело, Пловдивски апелативен съд е приел, че поради извършено след предявяване на иска плащане на пълния размер на задължението на [община] към ищеца материалното притезание на последния е удовлетворено и е отпаднал правния му интерес от установяване по реда на чл.464 ГПК, че вземането на първоначалния взискател [фирма] към длъжника не съществува. Въззивният съд е изложил съображения, че по силата на чл.73 ЗЗД няма пречка задължението на длъжника към присъединения взискател да бъде погасено чрез плащане от трето лице, както в случая, и че след пълното удовлетворяване на неговото притезание за ищеца ще е безразлично какви са действителните отношения между длъжника и конкуриращия го взискател, тъй като разпределението на събраните в изпълнителното производство суми ще се извършва само между останалите неудовлетворени кредитори. Посочил е също, че щом предназначената за удовлетворяване на притезанието сума от 10 899.20 лв. е преведена по специалната сметка на съдебния изпълнител, единствено от волята на ищеца зависи да я получи и липсата на акт на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него като взискател не го легитимира като носител на правен интерес от водене на иска по чл.464 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки; В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, когато той е поставен неясно, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощия да извежда и формулира служебно въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В представеното с касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с твърдения, че изводите на въззивния съд в обжалваното определение противоречат на задължителната практика на ВКС в определение № 464/01.11.2016 г. по ч. т. д. № 553/2016 г. на І т. о., решение № 301/09.10.2014 г. по гр. д. № 3481/2014 г. на ІV г. о. и решение № 114/12.07.2017 г. по гр. д. № 1542/2017 г. на ІІІ г. о., както и на практиката в решение № 47/14.03.2017 г. по гр. д. № 149/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Съдържанието на изложението се изчерпва с цитати от обжалваното определение и от съдебните актове, представени в подкрепа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва правният въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило извода за недопустимост на предявения по делото отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК. Служебното извеждане и формулиране на въпроса от касационната инстанция е недопустимо, предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, в каквато насока е и основателното възражение на ответника [фирма].
В т.3 на изложението частният жалбоподател се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но отново без да сочи кой е правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд с определението си и касационното разглеждане на който ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Доводите, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са насочени към оспорване на правилността на извода на въззивния съд за отпаднал правен интерес от водене на иска по чл.464 ГПК. При действието на чл.280 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.59/2007 г. Върховният касационен съд селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, без да проверява правилността на обжалвания въззивен акт. Поради това евентуалната неправилност на изводите в обжалваното определение не може да послужи като основание за допускане на определението до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 388/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Разноски не са претендирани от ответниците по частната касационна жалба и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 290 от 12.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 388/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :