8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София,10.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1157 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Л.“, Франция, П. чрез процесуален представител адв. В. П. срещу решение № 273 от 21.05.2010г., постановено по т. дело № 53/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.11.2009г. по т. дело 2124/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е отхвърлен предявеният от „Л.”, Франция, П. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на сумата 1 940 лева – обезщетение за вреди от нарушението на международна търговска марка рег. № 437001 – фигуративна, осъществено чрез извършен внос в Република България на 315 броя портфейли, означени с посочената марка, равно на лицензионното възнаграждение /роялти/, което ищецът „Л.” С. А., Франция би получил, ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника [фирма], [населено място], като неоснователен.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като стоката била спряна на митницата и не е била реализирана на вътрешния пазар, в който случай за ищеца би била налице пропусната полза. Касаторът изразява несъгласие с разбирането на въззивната инстанция, че лицензионното възнаграждение се явява насрещна престация не само за правото да се използва марката, но и за реализирания вследствие на използването икономически резултат. Излага доводи, че правомерното използване на една търговска марка съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката посредством внос на стоки, означени със знак, сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за нейния притежател. Обстоятелството доколко, дали и при наличието на какви условия ще се реализира икономически резултат от използването на марката е извън волята на маркопритежателя и няма връзка със задължението за плащане на лицензионно възнаграждение. Касаторът поддържа становище, че в резултат на противоправното поведение на ответника за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се в пропускане на възможността от негова страна да увеличи имуществото си с размера най-малко на обичайно дължимото лицензионно възнаграждение. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се присъди претендираното обезщетение заедно с направените разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Б. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение в обжалваната му част. Изразява становище, че правилно въззивният съд е възприел втори вариант на на съдебно-марковата експертиза и е отчел, че няма реализирани доходи, за да се правят отчисления, в който смисъл е разпоредбата на чл. 76а, ал. 2 ЗМГО. Ответникът моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното:
Въззивният съд е констатирал, че ответникът е осъществил фактическия състав на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО – в нарушение на правата на ищеца върху притежаваната от него фигуративна марка „LACOSTE” рег. № 437001 /стилизирано изображение на крокодил/ с приоритет от 25.04.1998г. за стоки от клас 18 по МКСУ, между които портмонета и портфейли, и без негово съгласие е внесъл на територията на страната стоки, носещи защитената марка. За да отхвърли иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО, решаващият съдебен състав е приел, че не е установено ищецът да е претърпял пропусната полза във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него марка чрез осъществения от ответника внос на 315 бр. портфейли, носещи тази марка. Позовавайки се на чл. 76а ЗМГО, е изложил съображения, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, но лицензионно възнаграждение, определено като отчисление от оборота на продукцията, се дължи като насрещна престация не само за правото да се използва марка, но и за реализирания следствие на използването икономически резултат. САС е направил извод, че за ищеца не е налице пропусната полза във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него търговска марка чрез осъществения от ответника без разрешение внос на стоки, носещи тази марка, тъй като процесната стока е била задържана на митницата, а не е реализирана на вътрешния пазар.
С определение № 457 от 04.07.2011г. по т. дело № 1157/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните материалноправни въпроси: причиняват ли се на притежателя на регистрирана търговска марка имуществени вреди при внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без неговото съгласие; обусловени ли са имуществените вреди при нарушено право на търговска марка от сключването на лицензионен договор; при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди поради нарушение на правото върху марка трябва ли стоката да е реализирана на пазара.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното:
Релевантните материалноправни въпроси следва да се разгледат в хипотезата на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, какъвто е настоящият случай.
Според едното становище, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, а лицензионно възнаграждение, определено като отчисление от оборота на продукцията, се дължи като насрещна престация не само за правото да се използва марка, но и за реализирания следствие на използването икономически резултат. Не е налице пропусната полза във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната марка чрез внос на неоригинални стоки, носещи тази марка, без съгласието на маркопритежателя, когато процесната стока е била задържана на митницата, а не е реализирана на вътрешния пазар.
Другото разбиране е, че обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /роялти/, е пряка и непосредствена последица от нарушението на марката чрез внос на неоригинални стоки, носещи идентичен или сходен знак, без съгласието на маркопритежателя, независимо, че стоката е задържана на митницата и не е реализирана на вътрешния пазар.
Настоящият съдебен състав възприема второто становище. Вносът на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласие на маркопритежателя, представлява нарушение на правото върху марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение.
При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер. Вредите са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Имуществените вреди представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. Имуществените вреди са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи.
Претърпените загуби са последиците от засягане на налични блага – намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски, възникване на задължения в полза на трети лица и др. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, респективно на оригинални стоки при неизчерпано право върху марка, притежателят на марката може да претърпи загуби, изразяващи се например в направени разноски по издирване на нарушителя на правото на марка, за задържане на стоките, разходи за възстановяване репутацията на марката, ако същата бъде нарушена, и други.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която се установява с оглед на нормалното в оборота за съответния период. При правоотношения между търговци пропуснатата полза обикновено е печалбата, която те биха реализирали, ако благото не беше нарушено. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реализирана несправедливо от нарушителя и други. В този случай може да бъде накърнена репутацията на марката, в резултат на което маркопритежателят може да претърпи освен загуби, изразяващи се в разходи за възстановяване на накърнената репутация, също и да пропусне да реализира очакваната печалба. При внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, между нарушителя и притежателя на марката няма сключен лицензионен договор, поради което маркопритежателят не може да получи съответно лицензионно възнаграждение. Причиняването на имуществени вреди на притежателя на марката в резултат на нарушено право на марката не е обусловено от наличието на сключен преди това лицензионен договор, нито от реализирането на стоките на вътрешния пазар.
При определяне размера на дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна на маркопритежателя, или получената от нарушителя печалба, или ако има и други причинени вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/. Като алтернатива, когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размера на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката.
Причинените на маркопритежателя вреди в резултат на извършване на внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без съгласие на маркопритежателя, може да се изразяват в пропуснатата полза, която притежателят на марката би реализирал, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Пропуснатата полза, представляваща неполучено лицензионно възнаграждение /роялти/, е пряка и непосредствена последица от нарушението, включително и когато стоката е задържана на митницата. Получаването на лицензионно възнаграждение не е обусловено нито от освобождаване на стоката от митницата, нито от нейната реализация, а зависи от сключването на лицензионен договор. Тази полза не би била пропусната и притежателят на марката би увеличил имуществото си, ако между него и нарушителя беше сключен лицензионен договор.
При така дадените отговори на поставените материалноправни въпроси, от правна страна се налага извод за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е претърпял вреди /пропусната полза/ във връзка с доказаното нарушение на правото върху регистрираната от него марка чрез осъществения от ответника внос на 315 бр. портфейли, носещи тази марка, тъй като стоката била спряна на митницата и не била реализирана на вътрешния пазар. Правомерното използване на регистрирана марка от трето лице съгласно чл. 22 ЗМГО се осъществява чрез сключване на лицензионен договор, поради което използването на марката чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен на нея, без наличието на сключен лицензионен договор води до настъпването на вреди за маркопритежателя. Доколкото използването на марката е осъществено без сключване на лицензионен договор и заплащане на съответното лицензионно възнаграждение, то за ищеца са настъпили вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото си най-малко с размера на лицензионното възнаграждение, което би било дължимо, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката.
Въз основа на изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно – постановено при нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага извършване на други действия от въззивната инстанция, то спорът може да бъде решен по същество. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО са налице – ищецът /касаторът/ е притежател на фигуративна марка „LACOSTE” /стилизирано изображение на крокодил/ рег. № 437001 по Мадридската спогодба за стоки от клас 18 по МКСУ, а ответникът без негово съгласие е използвал знака в търговската си дейност, осъществявайки внос на неоригинални стоки, носещи знак, сходен на марката на ищеца, без съгласието на ищеца. Вредите се изразяват в пропуснатата полза, която ищецът би реализирал, ако между страните беше сключен лицензионен договор по реда на чл. 22 ЗМГО. Размерът на обезщетението следва да се изчисли чрез метода на лицензионните такси и видно от заключението на съдебно-марковата експертиза, което настоящият съдебен състав възприема като компетентно и обективно дадено, предвид общоизвестността и високата репутация на фигуративната марка „LACOSTE” /стилизирано изображение на крокодил/ лицензионното отчисление е 6% и изчислено на тази база, лицензионното възнаграждение, което би следвало да получи ищецът – касатор, ако беше сключен лицензионен договор с ответника за процесните 315 броя портфейли, е общо в размер 1 946,70 лв. Следователно ответникът трябва да бъде осъден да заплати на касатора на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата 1 946,70 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 784,80 лв. И 1 960 евро – разноски за всички съдебни производства.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 273 от 21.05.2010г., постановено по т. дело № 53/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.11.2009г. по т. дело 2124/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав е отхвърлен предявеният от „Л.”, Франция, П. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за заплащане на сумата 1 940 лева – обезщетение за вреди от нарушението на международна търговска марка рег. № 437001 – фигуративна, осъществено чрез извършен внос в Република България на 315 броя портфейли, означени с посочената марка, равно на лицензионното възнаграждение /роялти/, което ищецът „Л.” С. А., Франция би получил, ако беше сключен лицензионен договор между него и ответника [фирма], [населено място], като неоснователен, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на „Л.” С. А., Франция, П., [улица] на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО сумата 1 940 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ – обезщетение за вреди от нарушението на международна търговска марка „LACOSTE” рег. № 437001 – фигуративна, осъществено чрез извършен внос в Република България на 315 броя портфейли, означени с посочената марка, равно на лицензионното възнаграждение /роялти/, което „Л.” С. А., Франция би получил, ако беше сключен лицензионен договор между него и [фирма], [населено място], и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 784, 80 лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/ и 1 960 евро /хиляда деветстотин и шестдесет евро/ – разноски за всички съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.