1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
Гр. С., 13.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1555/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] В. срещу Решение по в.т.д.№ 680/2014 г., постановено от Варненския апелативен съд от 29.12.2014 г., с което е потвърдено решение по т.д.№ 1676/2013 г. на Варненския ОС, в частта, с която е уважен иск за дължимо концесионно възнаграждение по договор от 19 май 2004 г. за концесния между касатора и Министерство на околната среда и водите за разликата над 83 907,87 лв. до присъдените 93 289,51 лв., както и в обжалваната част по иска с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над 3 200,91 лв. до присъдените 11 012,31 лв. В жалбата на ответното дружество е въведено оплакване, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос необходимо ли е ответната страна да доказва нарушение в случай, че насрещната страна е представила доказателства, установяващи, че е нарушила договорна клауза и тези доказателства са приети от съда.
Ответникът по касация – Министерство на околната среда и водите – изразява становище в писмения си отговор, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо въззивно решение на Варненския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, въззивният съд е приел за несвоевременно единственото релевирано от въззивника възражение досежно едностранно прихваната от концедента гаранция в размер на 9 381,64 лв. за погасяване на задължение за ДДС, начислен върху концесионното възнаграждение, вместо за погасяване неплатената част от дължимото годишно концесионно възнаграждение в нарушение на процесния договор. Поради процесуална преклузия на възражението, предявено след срока за отговор на допълнителната искова молба – едва с въззивната жалба, същото не е разгледано от въззивната инстанция по същество. Решаващи за изхода на спора са изводите на съда за безспорния характер на паричното задължение, чието съществуване е признато и във въззивната жалба, и за недопустимост на релевираното за първи път в нея ново възражение за разходване на гаранцията за ДДС не по предназначението й съгласно чл.18 на договора за предоставяне на концесия върху минерална вода. Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е хипотетичен, не е включен в предмета на спора и обжалваното решение не съдържа отговор на поставения в контекста на оплакването за неправилно прихващане на гаранцията въпрос. Той не е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на спора, а е от значение за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглежда соченото допълнително селективно основание по чл.280, ал. 1, т.3 ГПК. Независимо от горното касаторът не излага съображения по т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК относно значението на въпроса за точното прилагане на закона и приноса му за развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 386/29.12.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 680/2014 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: