О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
Гр. София, 13.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1848/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 100/13 март 2015 г. по в.гр.д.№ 1034/2014 г. на Великотърновския ОС, с което е потвърдено решение № 356/28 юли 2014 г. на Районен съд Г.О. по гр.д.№ 572/2014 г. по описа на същия съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен иск на касатора, предявен по реда на чл.422 ГПК срещу Х. Г. Х. за установяване съществуване на цедирани задължения от [фирма] – сумата 12 277,83 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 2 май 2006 г., сумата 1954,91 лв. – договорна лихва върху нея за периода от 18.11.2009 г.-7.12.2010 г., сумата 907,04 лв. – лихва за забава за периода от 25.11.2009 г. до 7.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 7.12.2012 г. до окончателното й плащане и същият е осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК 800 лв. съдебни и деловодни разноски.
В жалбата на касатора е въведено оплакване, че решението на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му, уважаване на исковете и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. В изложение по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1т.1 и т. 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация Х. Г. Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна, претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащ на касационен контрол валиден и допустими въззивен акт на Великотърновския окръжен съд и се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на РС Горна Оряховица, с което предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове са отхвърлени въззивният съд е приел, че договорът за цесия на процесните вземания не е породил действие спрямо длъжника поради неуведомяването му за прехвърляне на вземанията от цедента, както и поради необявяването на кредита за предсрочно изискуем.
В изложението по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК се поддържа, че произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос валидно ли е уведомяването на длъжника по чл.99 ал. 3 ЗЗД, извършено от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента по силата на изрично пълномощно, е в противоречие с практиката на ВКС. Отговорът на посочения правен въпрос не е обусловил решаващата воля на Великотърновския апелативен съд и не е от значение за правилността на решението му. То се съдържа в мотивите на първоинстанционния съд, който е приел в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, че уведомлението, направено от новия кредитор въз основа на изрично пълномощно от цедента, а не в лично качество, има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, но в случая ответникът е оспорил съобщаването на цесията в отговора на исковата молба и липсват доказателства това уведомление да е достигнало до длъжника, поради което цесионерът не е активно легитимиран да предяви иска. Решението на въззивния съд препраща към тези мотиви, а цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към формулирания в изложението първи въпрос.
С наличието на противоречива съдебна практика се обосновава приложното поле на касационното обжалване по отношение на правните въпроси в т.2 и т. 3 на изложението – съответно необходимо ли е длъжникът да бъде изрично уведомяван за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаването на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК при наличие на изрична клауза в договора за банков кредит за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при определени условия и може ли връчването на препис от исковата молба по чл.422 ГПК да бъде зачетено като уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Противоречията в практиката на съдилищата по въпроси, свързани със заповедното производство, са преодолени с приемането на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика досежно изискуемостта на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Посочените два въпроса са разрешени в съответствие с т.18 на ТР № 4 от 18.6.2014 г. по ТД № 2/2013 г., съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена при настъпване на определени обстоятелства, визирани в договора, или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касационен контрол и такъв не следва да се допуска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 100 от 13 март 2015 г. на Окръжен съд Велико Търново, постановено по в.гр.д.№ 20144100501034 по описа на същия съд за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на Х. Г. Х. от [населено място] сумата 600 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: